Райко Даскалов - деец на БЗНС

Българският политик Райко Даскалов е деец на Българския земеделски народен съюз. Той е близък сътрудник и участник в правителствата на Александър Стаамболийски.

Райко Даскалов е роден в Бяла Черква на 21 декември 1886 година в учителско семейство.  Завършва търговска гимназия в Свищов, а след това  финанси в Берлин.  След завръщането си в България той участва като доброволец в Балканската война и завършва Школа за запасни офицери.

Под влияние на Цанко Церковски през 1913 година Даскалов става член на БЗНС. От 1914 година той  дейно  участва в работата на съюза, като сътрудник на вестник „Земеделско знаме“. През1915 година той е  мобилизиран, а през 1916 г. е  осъден на лишаване от свобода по делото на Деклозиеровата афера.

Райко Даскалов е освободен от затвора, заедно със Стамболийски, на 25 септември 1918 година и двамата са изпратени от правителството на Александър Малинов  при въстаналите войн ици в Радомир и Кюстендил, за да се опитат да ги убедят да се върнат на фронта. Когато пристигат в Кюстендил, вместо да изпълняват възложената задача, двамата решават да се възползват от ситуацията и настроенията сред войниците. Вместо да връщат войниците към фронта, те ги подстрекават към въстание и го оглавяват.

Даскалов заминава сам за Радомир, където провъзгласява Радомирската република,  отправя възвание към народа да я подкрепи и, начело на разбунтувалите се войници,  се отправя към София. След разгрома на въстанието, ранен, Даскалов се оттегля на Витоша, а оттам  - в Конявска планина.  Там се предава на настъпващите от юг войски на Антантата и е изпратен в Солун.

След амнистията от декември 1918 година на участвалите във войнишките бунтове,  Даскалов се завръща в България. Заема министерски постове в правителствата на БЗНС от октомври 1919 до февруари 1923 година  и е народен представител в XVIII, XIX и XX Обикновено Народно събрание. Негови са идеите за поземлената реформа, за създаването на Трудова повинност и на Оранжевата гвардия, която лично оглавява.

През септември 1922 година Даскалов организира конгреса на цвеклопроизводителите в Търново,  който е използван за разгонване на учредителния събор на опозиционния Конституционен блок,  като върху много от участниците в него е упражнено физическо насилие.

Като член на ръководството на БЗНС и на правителството,  Райко Даскалов представлява радикалното течение, което е за ликвидиране на дейността на Вътрешната македонска революционна организация.  По нареждане или с подкрепата на Даскалов се предприемат най-решителните мерки на правителството на БЗНС срещу ВМРО през 1922 г. и в началото на 1923 година, поради което  е осъден на смърт.

На 15 декември 1922 година срещу Даскалов  е  извършен неуспешен опит за убийство. През февруари 1923  г. той  е освободен от правителството, а през май става български пълномощен министър (тогавашна титла на посланик) в Прага, където го заварва  и Деветоюнския преврат.

Даскалов не се примирява със смяната на властта в България и посредством дипломатическия си статут се опитва да организира международна реакция в подкрепа на сваленото земеделско правителство, но не постига особен успех. С негова помощ се създава Задгранично представителство на БЗНС.

Райко Даскалов е убит на 26 август 1923 година в Прага от члена на ВМРО  Йордан Цицонков.  Той  е заловен, но на последвалия съдебен процес, след разкриването на тежкото положение на българите от Македония и отношението на властите в България при земеделския режим,  е оправдан. Въпреки това, поради натиск и от страна на Белград,  е съден отново от чехски  съд и на 22 октомври 1924 година Цицонков  е осъден на 20 години затвор, които не излежава, тъй като се самоубива на 25 януари 1926 година.