Османският поет и историк, Евлия Челеби, е пътешественик, който е пропътувал земите на Османската империя за около 40 години. Пътеписите му са от особено значение за балканската и българската историография, тъй като са безценен източник за хората, начина им на живот, градовете и тяхната уредба.
Евлия Челеби е роден в Истанбул на 25 февруари 1611 година в семейството на придворен златар от абхазки произход. Като такъв той получава отлично образование. Започва да записва обиколките и впечатленията си от Истанбул в кратки бележки за сгради, пазари и обичаи, а през 1640 година за първи път пътува извън града.
Сбирката от пътеписни бележки от всички пътешествия Челеби е събрана в 10 тома и е наречена Сеяхатнаме ("Книга на пътешествията" или "Пътепис"). Въпреки че много от описанията му са силно преувеличени, неговите бележки са широко приети като полезен пътеводител за културните аспекти и начина на живот в Османската империя през 17-ти век. В пътеписите му намират място градове, като Самоков, София, Пловдив, Чирпан, Казанлък, Ловеч, Плевен, Враца, Видин, Ямбол, Хасково и множество села. Неговите „Пътешествия“ все още не са цялостно преведени и издадени на български.
Според някои историци, Евлия Челеби умира през 1682 година в Истанбул, а според други - в Кайро.