Българският православен духовник Авксентий Пелагонийски

Висшият български православен духовник, Авксентий Пелагонийски, е роден около 1850 година в Самоков със светското име Христо Големинов.

Христо Големинов  получава начално  образование в родния си град. После учи при Неофит Рилски в Рилския манастир, където през 1869 година се замонашва. Закратко,  през 1870 година,  той е учител в начално училище в София, а после  учи в Киевската духовна академия.

След това  Авксентий се завръща  на разположение на Българската екзархия. Изпратен е за учител в Одринското  духовно училище, в Петропавловската семинария в Лясковец и  Самоковската семинария.

През 1891 г.  Авксентий става председател на Солунската  българската църковна община. След получаването на султански ураз за български екзархийски владика във Велес през 1894 г. , той е определен за митрополит в този град. Изпълнява функциите на Велешки  митрополит до 1907 година, когато след смъртта на Григорий Пелагонийски  е преместен в
Битоля.

Авксентий е  Пелагонийски (Битолски) митрополит от 1907 до 1913 г. След Младотурската революция от 1908 година той  известно време е сенатор в парламента на Османската империя. През 1913 г. , обаче, е прогонен от новите сръбски власти.

След влизането на България в Първата световна война и освобождаването на Вардарска Македония, Авксентий  пристига в Битоля - в края на 1915 година.  Макар и с разклатено здраве, той поема отново своята Пелагонийска епархия. След превземането на Битоля от силите на Антантата през есента на 1916 г.,  той  премества седалището си в Прилеп, където остава до поражението на България през 1918 г.

Авксентий се оттегля  в София, където  умира на 24 февруари 1919 година.

Автор: Тони