Българският военен деец, публицист и преводач, Рачо Славейков, е роден в Трявна на 15 май 1857 година. Той е син на Петко Славейков.
В периода 1870-1872 година Рачо Славейков учи в Робърт Колеж в Цариград, а след това в гимназия в град Николаев, в Русия. По време на Руско-турската война Славейков се записва като доброволец при княз Черкаски в руската армия, а през 1883 година завършва в Екатеринослав Военното кавалерийско училище.
Рачо Славейков заминава за Източна Румелия, където става кавалерийски подпоручик. Взема участие в Сръбско-българската война от 1885 година, а през 1887 година се включва в русенския бунт, част от офицерските бунтове, поради което е осъден на смърт. Той, обаче, успява да избяга в Русия, където завършва висша кавалерийска школа в Санкт Петербург.
През 1895 година , с позволение на българското правителство, Рачо Славейков се връща в България, за да се прости с баща си, който е на смъртно легло. Той остава в България, но му е забранено да се занимава с военна дейност и започва да превежда и пише публицистични творби.
По-късно Славейков става член на Демократическата партия и сътрудничи на печатните ѝ органи. Свързва се и с лявото крило на ВМРО. Пише за вестници и списания, между които "Пряпорец", "Знаме", "Мир", "Демократически преглед" и други. Пише статии и студии по военнополитически, военноисторически и литературни въпроси. Кореспондент е на някои френски и английски вестници и сътрудничи на руския печат. Превежда творби от английски и руски поети.
Рачо Славейков умира на 23 февруари 1931 година.