Българският  възрожденец,  Рафаил Попов е участник в борбата за независима национална църква. През 1860 г. като епископ на Българската православна църква, той става униат, а по-късно  и апостолически администратор на българите -униати  в Османската империя.

Рафаил Попов е роден в Стрелча през 1830 година. В периода 1849-1851 година  той е учител в с. Попинци, от 1851 година учителства в Пловдив, а по-късно  и в с. Поибрене.  На 24 август 1854 година  той приел духовен сан в Карлуковския манастир “Света Богородица”, Плевенско и се подстригал за монах.

Три години Попов  учителства в Берковица. В началото на януари 1859 година  той отива в Рилския манастир и приема предложението на Авксентий Велешки бъде ръкоположен за дякон.

През декември същата година двамата пристигнали в Цариград. На 3 април 1860 година Попов служи заедно с Илараион Макариополски  по време на Великденската акция, когато е отхвърлено името на гръцкия патриарх. На 18 декември 1860 година той  участва в тържественото връчване на акта за присъединението в Цариград и се включва в унията.

Попов участва в делегацията на католиците от източен обред при папа Пий IX през пролетта на 1861 година. През 1862 година той става архимандрит. На 10 февруари 1864 години с берат* на Високата порта  отец Рафаил Попов е назначен за “патриаршески наместник и народен главатар на българите, съединени с Римо-католическата Църква”.

На 14 март 1864 година папата утвърждава Рафаил Попов за апостолически администратор на съединените българи. На 19 ноември 1865 година  той е ръкоположен за епископ в катедралната църква “Свети Йоан Златоуст” в Цариград.

В началото на следващата година неговото епископско седалище се установило окончателно в Одрин. Новият епископ развивал енергична дейност. Голяма помощ му оказвал брат му Софроний, който бил изпратен в Цариград да ръководи канцеларската работа на общината и да осъществява връзката с апостолическия делегат Брюнони. Две години по-късно, поради голямата нужда от свещеници,  Рафаил Попов ръкоположил брат си за свещеник и го изпратил да се грижи за енорията в Покрован.

През април 1866 година Рафаил Попов предприел обширна обиколка в Македония и Тракия. През 1869-1870 година  той предприел пътуване до Рим,  за да вземе участие в заседанията на Първия Ватикански събор, който прокламирал папската непогрешимост по въпросите на вярата. В продължение на 15 години  отец Попов служил безкористно и всеотдайно на Католическата църква. Тези успехи и особено перспективите за ново разширение на униатското движение тревожили враговете на българското национално дело. Епископ Рафаил Попов управлявал българския източно-католически викариат 11 години.

На 23 февруари 1876 година,  с последна бележка в дневника си, той  отбелязал литургията, която служил сутринта на този ден. След това  отишъл в Меджлиса.  При връщането си имал сили само да каже, че във вилаетското управление бил почерпен с черешово сладко. Починал още същия ден. Българо-униатското убеждение е,  че смъртта му  не е случайна, а  предумишлена, за която се смятат виновни гърците. Това убеждение се подсилва от обстоятелството, че неговият брат Софроний, готвен  да бъде заместник в управлението на българо-униатските дела, умрял внезапно на 19 май 1876 година със същите симптоми.

Епископът бил погребан в страничния олтар на одринската източно-католическа епископска катедрала “Свети Илия”, където служил приживе.

-----------------------
*Берат - султански указ.

Автор: Тони