Българският книжовник,  Димитър Душанов,  е просветен деец и преводач.

Душанов е роден на 23 февруари 1837 година в Казанлък. Учи в родния си град, а по-късно в Одрин и Великата народна школа в Коручешме в Цариград.  През 1856 г. Душанов  постъпва като писар в търговската кантора на Д. Добрович в Галац. Работи и в Тулча и  развива активна обществена дейност. През 1860 г.  той се завръща в Казанлък, става учител и основава читалище ‘Искра’.

По-късно Душанов учителства в Карнобат, Хасково, Плевен, Севлиево и Пловдив.  Придружава Феликс Каниц в Казанлъшко и  подпомага Юджийн Скайлър  и княз Цертелеев в събирането на данни за потушаването на Априлското въстание.

Душанов е неофициален представител на Румелия  в Първото народно събрание в Търново. Той е секретар-началник на Хасковската префектура и  началник на канцеларията при Дирекцията на народното просвещение в Източна Румелия.

Умира на 18 август 1904 година в София.

Душанов сътрудничи активно на "Цариградски вестник", "Македония", "Право", "Турция", "Напредък", "Читалище", "Българска сбирка" и др. с дописки, преводи, научно-популярни статии и други.

Душанов е автор  на учебни помагала. Съставя "Бисер и безценни камъни...", където включва кратки дидактични разкази за деца в своя преработка, като използва езопови и други басни,  религиозни истории и др.  Душанов издава и два учебника по история - "Кратка българска история по питание и отговор за първоначалните училища" и "История на православната християнска черкова".

На корицата на изданието на комедията "Зла жена"  е отбелязано "Побългарил Д. Т. Душанов", но литературните историци предполагат, че преводът е на неговата съпруга.  Душанов е един от първите български преводачи на Омир. Първоначално публикува откъси, а след това и първия пълен превод на "Илиада" . Публикува и превод на откъси от "Одисея".

Автор: Тони