Българският революционер Атанас Свещаров  е  Ботев четник. Той е роден  в серското село Горно  Броди  /дн. Гърция/ на 23 февруари 1847 година. През 1867 г. Свещаров заминава за  Света гора, откъдето, през Цариград, отива в Одеса. Там  той работи като хлебар, след което потегля за Бесарабия, където научава за сформирането на чета от Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Свещаров се озовава  бързо във Влашко, но четата вече е прехвърлила Дунав. За да се препитава,  той работи в  Кюстенджа, Меджидия и др.,  а през 1873 година - на строящата се нова жп линия в село Кадиево, Пловдивско. През 1875 година Атанас Свещаров поема за Херцеговина, за да се включи в избухналото въстание,  но е задържан в Сърбия и върнат в Румъния.

Свещаров постъпва в четата на Христо Ботев и още от  слизането  на четата на българския бряг, при Козлодуй, Атанас Свещаров участва във всички сражения. След смъртта на Христо Ботев, Атанас Свещаров, заедно с  други четници,  се отправят към Средна Стара Планина. След предателство, двамата,  заедно с още 40 четници,  са пленени, оковани и разкарвани по различни краища на България, Сяр, Неврокоп и  София. След обща амнистия са освободени.

Атанас Свещаров се завръща в Сяр, където се включва активно в обществените дела. За откриване на българско училище в града той работи с известния учител Петър Сарафов.  Свещаров е в основата и на църковната борба в Сяр. При кръщаването на първата му дъщеря - Олга, Свещаров изгонва гръцкия свещеник. За дейността му в Серския революционен комитет на ВМОРО той е преследван,  както от турците, така и от гърците. Многократно са правени опити  да бъде убит. Домът му в Сяр става убежище и място за срещи. Там се е състояла и последната среща на Гоце Делчев с дейци на Серския окръг, преди напускането на града от четата му и заминаването й за село Баница.

През 1913 година, след подписването на Букурещкия мирен договор, Свещаров, заедно със съпругата  и дъщерите си  заминава за Пловдив, а по-късно - за Ксанти. През 1919 година Западна Тракия е окупирана от гръцката армия. Свещаров, отново със семейството си, се изселва в град Станимака,  където умира на 12 март 1930 година.

Атанас  Свещаров, е носител на три ордена, два кръста за храброст  - сребърен и бронзов. В негова чест на негово име са кръстени много улици, в различни градове на страната - Асеновград, София, Пловдив, Гоце Делчев и други.

Автор: Тони