Схизмата на Българската православна църква през 1872 година

Отлъчването на Българската православна църква от страна на Цариградската патриаршия, т. нар.  схизма, е  извършено на 16 септември 1872 година и  продължава до 22 февруари 1945 година,  когато с обратен акт Българската екзархия е призната за автокфална.

Създаването на Българската екзархия се извършва на църковен събор, свикан по силата на султански  ферман през 1870 година.  Българската екзархия е призната за официален представител на българската народност в Османската империя.

Свиканият на 12 февруари 1872 г.  Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх  ловчанският митрополит Иларион.  Този избор, обаче, не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари  същата година на негово място е избран видинският митрополит Антим I.

Веднага след учредяването на Екзархията Цариградската патриаршия се обявява против. През май 1872 г. Българската екзархия се обявява за автокефална (независима), а не за автономна, каквато е според султанския ферман. Това нарушение на каноните е използвано от Цариградската патриаршия като повод да обяви на 16 септември 1872 година Българската православна църква за схизматична, т.е. за отлъчена.  От присъстващите източни патриарси единствено патриархът на Йерусалим Кирил II  не се съгласява с обявяването на схизмата и напуска събора, след което е низвергнат от сан.

Схизмата нанася голям удар върху вътрешното състояние и международния авторитет на Българската православна църква и я изолира от православния свят в продължение на 73  години.

Един месец след избирането на новия български екзарх  Стефан, на 22 февруари а1945 година  Цариградската патриаршия сваля схизмата и признава автокефалията на Българската православна църква. По този начин се дава възможност през 1953 година тя да възстанови патриаршеския си статут с първия съвременен патриарх - Кирил.

Автор: Тони