Офицерският бунт от 1887 година

                 Военният преврат в България, т. нар.,  Офицерски бунт от 1887 година,  е организиран от офицери русофили,  емигрирали след неуспеха на проруския преврат от август 1886 година.  В заговора от 1887 г. се включват групи офицери от гарнизоните в Силистра и Русе, но бунтът не получава голяма подкрепа и е потушен за няколко дни.

Непосредствено след провала на опита за преврат в някои селища, като Перущица и Яворово,  са проведени проруски демонстрации, а в подобни прояви през октомври 1886 г. в Бургас и Сливен взимат участие и военни. В началото на 1887 г. част от избягалите в Румъния офицери, начело с майор Петър Груев и капитаните Радко Димитриев и Анастас Бендерев, създават в Румъния организация под името Революционен комитет, която си поставя за задача да подготви въоръжено въстание в България срещу Регентството и правителството на д-р Васил Радославов.

За тази цел ръководителите на заговора се опират на армията, без да разчитат на каквато и да е подкрепа от страна на българската общественост. Тяхната дейност е слабо развита и се ограничава в привличане на офицери от различните гарнизони в страната. Най-подготвени се оказват гарнизоните в Силистра и Русе.

Въпреки предпазливостта на организаторите,  властите успяват да разкрият действията им в Силистра, което става повод за преждевременно започване на акцията. За да не бъдат арестувани  офицерите от Силистренския гарнизон, неговият началник капитан Христо Кръстев обявява на 16 февруари въстание в града. След прехвърлянето на други военни подразделения към Силистра,  Кръстев е изоставен от войниците си и е разстрелян на брега на река Дунав.

Примерът на Христо Кръстев е последван само от началника на Русенския гарнизон майор Атанас Узунов на 19 февруари и командващия 3-а пехотна бригада - подполковник Димитър Филов.

В Русе към бунта се присъединяват пионерните части, а Пети пехотен дунавски полк остава лоялен на правителството. Тъй като другите гарнизони в страната не въстават, бунтът  бързо е потушен.

В условията на въведено извънредно положение, участниците в бунта са съдени от военно-полеви съдилища, като смъртните присъди се утвърждават от главнокомандващия майор Рачо Петров.

На 22 февруари 1887 година, в местността Левен табия край Русе,  са разстреляни майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, капитан Георги Зеленогоров,  подпоручик Кожухарски, подпоручик Димо Тръмбешки,  подпоручик Енчев, подпоручик Божински и двама граждани - Тома Кърджиев и Александър Цветков. Смъртна присъда получава и капитан Болман, но тя не е изпълнена, тъй като той е руски поданик. С 15 години затвор са заменени смъртните присъди на подпоручиците Мирков и Кръстев.

Със заповед на военния министър полковник Данаил Николаев военните формирования участвали в преврата са разформировани, а бойните им знамена - изгорени.