Американският офицер, Робърт Пири, е полярен изследовател.
Пири е роден на 6 май 1856 година в малкото градче Кресън, САЩ. Съвсем малък
остава сирак. Завършва технически колеж, след което работи като чертожник и землемер в бреговата и геодезическата служба на САЩ. По-късно той се прехвърля във военноморското ведомство и там получава звание лейтенант-инженер.
Пири се занимава със строежа на диги по западното крайбрежие на САЩ и проучвателни дейности в Никарагуа за прокопаване на канал между Атлантическия и Тихия океан. От ученическите си години той мечтае за пътешествия по неизследваните места на планетата. Запленен е от изживяванията на американските полярни герои и предпочита студа пред сухите тропици и особено го вълнува Гренландия, където предприема първата си експедиция.
За Пири достигането на Северния полюс представлява преди всичко спортен интерес – поставянета на "световен рекорд". Следва да се подчертае обаче, че той не само проявява изключителна воля за спортна победа и целеустременост, но и прави значителен принос в географията на Западна Арктика, особено Северна Гренландия. Пири я разглежда на първо място като обширно и при това най-близкото до полюса поле за тренировка. Той задълбочено я изследва в продължение на 20 години, като се надява да намери на неизвестното ѝ северно крайбрежие най-удобния отправен пункт към Северния полюс.
Когато през 1886 г. Пири се завръща от Никарагуа в САЩ, той започва подготовка за експедиция към Гренландия. На китоловния кораб "Орел", заедно с жена си, предприема първата си полярна експедиция по леденото плато на Гренландия като изминава 190 км и се изкачва на височина от 2150 м.
През 1891 г. , на парната шхуна "Коршун", Пири отново се отправя към Гренландия, но вече с много по-добра организация, снаряжение и екипаж. С кучешки впрягове и с пет спътника през лятото на 1892 г. той пресича Северна Гренландия от Земя Прудхо в североизточно направление до Индипенденс фиорд. На север от него открива п-ов Земя Пири с планината Рузвелт. После се връща обратно до западното крайбрежие по същия път, като изминава около 2400 км.
През следващите години Пири още няколко пъти посещавa Гренландия. През 1895 г. за втори път той пресича ледения остров. Той е първият, който установява островния характер на Гренландия, открива на крайния север на огромния остров обширни, свободни от ледове територии, открива и изследва дълбоко врязващите се в сушата заливи, изучава антропологията, бита, традициите и обредите на ескимосите. На западния бряг на острова открива огромен железен метеорит, който по-късно е доставен в Ню Йорк и закупен за 40 хил. долара от Морис Джесъп. Но колкото и да били мащабни и впечатляващи гренландски походи на Пири, главната задача на живота му все още предстои.
През 1898-1899 г. той зимува на брега на протока Смит (разделя Гренландия от остров Елсмиър), като по време на похода пострадва от замръзване и се налага да му бъдат ампутирани седем пръста на краката. През пролетта на 1900 г. Пири изследва цялото северно крайбрежие на Гренландия на североизток от протока Смит. Открива северното крайбрежие на п-ов Земя Пири и нос Морис Джесъп, най-северната точка на световната суша. От новооткрития нос Пири започва поход съм полюса, но изминава само 12 км, среща обширни пространства от натрупани ледове и огромни райони незамръзнала вода и отстъпва.
Пири си поставя за цел покоряването на Северния полюс, като мисли, че той е разположен в центъра на свободно от ледове море. По-късно се установява, че той е разположен върху огромно ледено поле. Оттогава започват опити да бъде достигнат полюса с шейни теглени от кучета.
Независимо от големите географски достижения, Пири счита експедицията си през 1900 г. за неудачна. Той решава отправният пукт за атака към полюса да бъде не нос Морис Джесъп, независимо от това, че е най-близката суша до полюса, а нос Колумбия на остров Елсмиър намиращ се по-близо до най-северното европейско селище на Земята, където той е устроил своята база.
В началото на 20-ти век Пири прави три опита за достигане на полюса. На 5 септември 1908 г. с кораб той достига до североизточното крайбрежие на остров Елсмиър (нос Шеридан) и провежда там част от зимуването. През февруари 1909 г. пренася оборудване и припаси до нос Колумбия.
На 1 март Пири застава начело на отряд от няколко чернокожи, седем бели и много ескимоси с 19 шейни и 133 кучета се отправя в атака на полюса. Една след друга отпадат спомагателни групи, организирайки промеждутъчни бази.
На 6 април 1909 година Пири, заедно с чернокожия си спътник Матю Хенсън и още четирима ескимоси, с пет шейни и 40 кучета достига Северния полюс. Там групата прекарва 30 часа, като пресича във всички направления околополюсния район. На 24 април експедицията се завръща в изходната си база – нос Колумбия. Пътят до полюса (1500 км отиване и връщане) бил преминат за 37 дни, а обратният – само за 16 дни.
Тогава Пири е на 53 години и постига мечтата на живота си. Правителството на САЩ повишава в ранг своя национален герой, като му дава званието контраадмирал и му присъжда пожизнена пенсия. Пири е удостоен с високи награди и от географски дружества и академии на различни страни.
През 1917 година Пири издава книгата "Тайните на полярните пътешествия", в която описва своя, наситен с динамика и постоянно търсене, живот и начините, методите и способите за успех полярната експедиция.
Пири умира във Вашингтон на 20 февруари 1920 година, едва на 63-годишна възраст.
Неговото име носят залив Пири на източното крайбрежие на остров Елсмиър, в Канадския арктичен архипелаг, кратер на Луната, п-ов Земя Пири в северната част на Гренландия, проток Пири в Канадския арктичен архипелаг, между островите Елеф Рингнес на югозапад и Майген на североизток. На най-западната точка на Гренландия - на нос Йорк, е издикнат паметник на Пири.
Полярният изследовател Робърт Пири
2012-02-20 21:14:00
fallback