Българският славист и политик, професор Борис Йоцов, е дългогодишен преподавател по литература в Софийския университет и министър на народното просвещение в периода 1942-44 година, за което е осъден на смърт след Деветосептемврийския преврат от 1944 година.
Борис Йоцов е роден на 20 февруари 1894 година във Враца. Той завършва славянска филология и право в Софийския университет. Работи като гимназиален учител от 1920 до 1923 година, след което защитава докторат в Прага и специализира във Варшава и Виена.
Йоцов започва работа в Софийския университет, първоначално като асистент, след което като доцент и професор. През периода 1935-1944 г. Йоцов завежда Катедрата по българска и славянска литература, а през 1935-36 г. е декан на Истъорико-филологическия факултет на СУ.
Борис Йоцов става директор на Народния театър в София за периода 1936-1937 г. Той е дописен член на БАН и на Славянския институт в Прага.
През 1940-42 г. Борис Йоцов е главен секретар на Министерство на народното просвещение, след което става и министър в кабинетите на Богдан Филов и Добри Божилов.
Професор Йоцов е осъден на смърт от т. наречения Народен съд и е екзекутиран на 1 февруараи 1945 г.
С Решение №172/26 август 1998 г. на Върховния съд присъдата е отменена.
Професор Йоцов е автор на многобройни изследвания върху Българското Възраждане и върху новата и най-новата българска литература, славянските литератури и връзките между България и славянския свят.