Мирният договор, подписан между България и Сърбия на 19 февруари 1886 година , е наречен Букурещки договор. Той е подписан в присъствието на турския пратеник Абдулах Меджид паша.
От българска страна договорът е пописан от Иван Гешов, директор на Българската народна банка, а от сръбска - Чедомил Миятович, посланик на Сърбия в Лондон. С договора официално приключва Сръбско-българската война от 1885 година. Единственият негов член постановява, че се възстановява мирът между двете страни. Границите не се променят, а остават такива, каквито са били отпреди войната. Предложението на Меджид паша в договора да бъде включена и думата приятелство не е прието от сръбската страна.
Независимо от военната победа на България, Великите сили не се съгласяват с териториални промени в полза на българите. Въпреки това договорът укрепва Съединението на Княжество България и източна Румелия.
Единственото съдържание на договора е следното: ‘Мирът между Кралство Сърбия и Княжество България се възстановява от деня на подписването на настоящия договор’.