Васил Попович - писател и академик

Българският писател и академик, Васил Попович,  е роден в Браила на 18 октомври 1833 година.  Родителите му са изселници от Ямбол.  Младежът посещава влашко училище, а  в периода 1846-48 година и българско училище в родния си град.

По-късно Попович става писар в английското консулство в Браила и Галац, а от 1851 до 1856  г. е ученик в киевската Втора гимназия.  Смята се, че Попович е участвал  като доброволец в Кримската война, а през 1857 година вече е студент в Киевския университет, но прекъсва и се връща в Браила.

В периода 1858-61 година Попович  става студент в Московския университет. Той редактира първия брой на сп. "Братски труд", прави и други публикации. През 1861 година той  се  завръща  в Браила и  помага  в издаването на в-к  “Дунавски лебед” в  Белград. Става учител  в Централното българско училище в Болград.  Той учителства, сътрудничи на периодичния печат и  участва в театралните представления на Войниковата трупа.

На Учредителното събрание на Българскто книжовно дружество, Попович е избран за дописен член. После учителства във Велес и Пловдив, а после е преподавател  във Военното училище в София.  През 1879 година той пулбикува "Детска гусла".

През 1880 година Васил Попович е  избран за народен представител във Второто обикновено народно събрание. Става  учител по български език на княз Александър I Батенберг, а през 1883 година - член на Учебния съвет към Министерството на народното просвещение.

Попович  публикува "За звуковете. Конспект из етимологията на новобългарския език", а повестта му  "Беше"  излиза като подлистник на в. "Балкан".

Васил Попович е  избран за редовен член на Българското книжовно дружество /днес БАН/. През 1888 година той   публикува драмата "Примерните родители срещу примерните си деца". В периода 1889-91 година е училищен инспектор в Самоков.

Уумира в София на 7 август 1898 година.

Автор: Тони