Българският фолклорист и музиковед Наум Миладинов е брат на Димитър Миладинов и Константин Миладинов.
Наум Миладинов е роден през 1817 година в Струга /дн. Македония/. Основно училище завършва в родния си град. После заминава с брат си Димитър на гурбет в Драч, където се научава да свири на цигулка. След това завършва Янинската гимназия.
От 1841 до 1844 година Миладинов учи в Семинарията в Халки, където се дипломира в специалност музика и граматика. През 1843 година той пише учебник по музика и подготвя гръцка граматика. След връщането си в Македония Наум Миладинов се включва в дейността на братята си, като ги придружава и им помага при събирането на песните за сборника „Български народни песни“. Събраните от него народни песни са нотирани.
След Освобождението той се установява в новоосвободеното Княжество България, където получава малка народна пенсия.
Наум Миладинов пише биография на братята си, но не успява да я издаде, защото умира на 24 април 1897 година в София.