Българския поет от Македония, Константин  Миладинов, е роден в Струга /дн. Македония/ през 1830 година. Той е брат на Димитър и Наум Миладинови.   

Отначало  Константин учи при брат си Димитър в Струга, Охрид и Кукуш,  а след това в гръцката гимназия в Янина.  Известно време той учителства в село Търново, Битолско.  По-късно следва и завършва гръцка филология в университета в Атина.

След това Константин Миладинов учителства в Битолско, а през 1856 г. заминава за Одеса, където продължава образованието си като волнослушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет,  където се сближава с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Васил Попович  и  други от учещите там българи.  Миладинов основава Българската дружина ‘Братски труд’ , в чийто едноименен орган публикува стихотворения.

В Москва Миладинов обработва събраните в Македония народни песни и др. фолклорен материал. Той поддържа връзки и с Раковски.  Сътрудничи на сп. „Български книжици’, на   в. ‘Дунавски лебед’ и др. и подготвя сборник  в български народни песни,  в който влизат събираните заедно с брат му фолклорни материали, както и такива, които Димитър и други българи продължават да му изпращат.

Константин Миладинов си кореспондира, а  по-късно  се среща във Виена  с хърватския католически екпископ Йосиф Щросмайер. С неговото поощрение и материална помощ той издава ‘Български народни песни. Събрани от братя Миладиновци, Димитър и Константин и издадени от Константин’ - фолклорен сборник, съдържащ песни от различни краища на България,  по който някои чужди слависти са изучавали българския език.  

Човек с широка култура и възможности за литературна работа в Русия, Константин Миладинов тъгува за родния край, за слънцето на юга и непрекъснато се стреми към родината. Израз на тази носталгия и близост до живота на народа е цялата му поезия, и особено елегията „Тъга за юг“.

Научил, че брат му Димитър е арестуван (поради интригите на охридския владика-фанариот), Константин тръгва от Виена за Цариград с цел да му помогне. Но самият той е арестуван и хвърлен също цариградска тъмница, където умира почти едновременно с брат си  на 7 януари 1862 година. Говори се,  че двамата са били отровени от фанариотите.

Автор: Тони