Френският  изследовател, Никола Боден, е естественик и хидрограф.

Боден е роден на 17 февруари  1754 година в Сен Мартен дьо Ре, Франция. На петнадесетгодишна  възраст той  постъпва в търговския флот, а на двадесет  - във Френската източноиндийска компания. След това се премества във военноморския флот и по време на Войната за независимост на американските колонии превозва емигранти в Ню Орлеанс.

След войната, Боден напуска военноморския флот и постъпва в търговския, като превозва живи растения от Индийския и Тихия океан  и роби от Мозамбик. По това време  той се увлича от ботаниката и се научава как да съхранява продължително време живи растения по време на транспортирането им  - знания, които много ще му помогнат в следващите години.

По време на войната между Франция и Австрия, Боден прави опит да се върне във военноморския флот, но му е отказано. През 1795 г.  той се завръща във Франция, където Музея по естествена история му предлага да се включи  в ботаническа експедиция до Карибско море, откъдето той се връща с голяма колекция от растения и насекоми.

През октомври 1800 г., Боден е назначен за командващ на експедиция, състояща се от два кораба, „Географ“ и „Натуралист“ и има за цел изследването и картирането на западното, северното и южно крайбрежие на Австралия.  Към експедицията са причислени натуралиста Франсоа Перон и известния по-късно с изследванията си в Океания  Луи Фрейсине.

През май 1801 г., на югозападното крайбрежие на Австралия Боден открива залива Географ и нос Натуралист  на полуострова, заграждащ залива от югозапад. Оттам флотилията се насочва на север покрай западното крайбрежие на континента, където открива полуостров Перон и протоците Географ и Натуралист,  съединяващи залива Шарк с Индийския океан и отново продължава на север. На северното крайбрежие на Австралия французите откриват големия залив Жозеф Бонапарт и  остров Перон  в източната му част. След това експедицията се насочва към остров Тимор,  където е даден кратък отдих на екипажа и в края на 1801 г.  корабите отплават на юг към бреговете на остров Тасмания.

През 1802 г.  Боден изследва източното крайбрежие на Тасмания и открива около 200 мили от южните брегове на Австралия,  в т.ч. заливите Риволи,  Гишен  и носовете Бюфон  и Джафа.  Изследва северното крайбрежие на остров Кенгуру, където се среща с британската експедиция на Матю Флиндърс. Между ръководителите на двете експедиции се състои беседа, като Флиндърс получава от Перон обстоятелствени сведения за извършените открития от французите.

На борда на корабите започват да се появяват първите признаци на скорбут и Боден е принуден да се насочи към Сидни.  Там той  купува нов кораб -  „Казуарина“, за командир на който е назначен Луи Фрейсинев, а 'атуралист“, натоварен с всички събрани до този момент  екземпляри, отпътува за Франция.

През 1803 г. експедицията продължава с корабите „Географ“ и „Казуарина“, като отново изследва западното и южното крайбрежие на Австралия.  След успешното приключване на експедицията, Боден и екипажът му се отправят за родината, като по пътя се отбиват на остров Мавриций,  където на 16 септември 1803 г., на 48 годишна възраст, Никола Боден  умира от туберкулоза, а отчетите на експедицията са доставени във Франция от Луи Фрейсине.

Автор: Тони