Швейцарският геолог и ботаник, Орас дьо Сосюр, е алпинист и изследовател на Алпите.
Сосюр е роден на 17 февруари 1740 година в швейцарското селце Конш, близо до Женева, в семейство на потомствен геолог. Още като дете той обикаля, заедно с баща си, близките до Женева разклонения на Алпите и тази дейност предопределя по-нататъшното му развитие и научна дейност.
Изследванията на Сосюр са свързани с измерването на температурата, влажността, снежната покривка и други показатели на различна надморска височина. Той получава интересни резултати. Уточнява, че долния слой вода в дълбоките езера винаги остава студена, че за загряването на почвата на 30 фута дълбочина са необходими шест месеца и др. Сосюр конструира и усъвършенства множество оригинални измервателни прибори – хигрометър, магнитометър, диафанометър, анемометър, евапорометър и др.
На основата на своите изследвания той предлага смели хипотези, много от които не се потвърждават. Счита се, че той е първият, който предлага термина "геология".
Освен с геология Сосюр се занимава и с ботаника, като описва множество алпийски растения.
Друга основна дейност за Сосюр е алпинизма. Той покорява множество алпийски върхове и учредява премия за този, който първи изкачи връх Монблан. През 1786 г. алпинистите Мишел Пакар и Жак Балма първи покоряват върха и спечелват учредената от Сосюр премия. През август следващата година Балма, този път заедно със Сосюр, отново се изкачва на върха, но този път вече с измервателни инструменти и двамата установяват, че Монблан е най-високия връх в Алпите.
Своите пътешествия из Алпите Сосюр осъществява в периода 1758-94 година.
През 1758 г. той изследва планините около Женева. През 1759 г. за 15 дни изследва планината Юра. През 1760 г. се изкачва по левия приток на река Рона - река Арв до изворите й̀ от ледниците, спускащи се в долината Шамони от северозападното подножие на Монблан.
През следващите 20 години Сосюр изследва Савойските Предалипо (на юг от Женевското езеро, между горното течение на Рона и притока й̀ Арв). Тези предварителни изследвания му помагат да даде правилна характеристика на релефа на цялата планинска област на юг от Женевското езеро.
Сосюр изследва и хребета Репозуар в Савойските Алпи. През 1780 г. той продължава изследванията си в котловината на езерото Аннеси и планините Бож и Гранд Шартрьоз, разположени покрай десния бряг на река Изрер.
През тези години Сосюр три пъти обхожда в кръг масива Монблан. Той описва ледника Аржантие, спускащ се на североизток от масива и югоизточните ледникови езици спускащи се в тясна долина на един от горните притоци на река Дора Балтеа.
Сосюр изследва северната част на Грайските Алпи и югозападните склонове на Пенинските Алпи, като преминава 120 км по долината на река Дора Балтеа до изхода й от планините.
През 1783 б г. Сосюр изследва двата склона на Лепонтинските Алпи, като се изкачва по долината на река Ааре (ляв приток на Рейн), достига до изворите й и изследва ледника близо до прохода Гримзел.
На североизток той открива друг ледник, от който на височина 3102 м извира река Рона, пресича Лепонтинските Алпи и се спуска до езерото Лаго Маджоре, като установява, че те се явяват вододел на три речни системи – Рона, Рейн и По, принадлежащи към три различни морски басейна.
По-късно Сосюр извършва преход по маршрута Женева, Торино, Милано, Генуа, Тулон, като по този начин проследява и изследва южните склонове на Приморските Алпи и Провансалските Предалпи.
През август 1789 година Сосюр се изкачва на 4500 м на един от върховете в масива и с усъвършенстаните си вече методи за опредялене на надморската височина, измерва височината на още един "четирихилядник" – Матерхорн.
Очерците за пътешествията на Сосюр са преиздавани многократно, а през 1834 г. за първи път е публикувана ненаучната, пейзажно-лирическа част от записките му.
Чрез своята изследователска дейност той популяризира алпинизма и планинския отдих. За нуждите на алпинистите той конструира първата в Европа походна печка за приготвяне на топла храна с помощта на слънчевите лъчи.
Сосюр умира на 22 януари 1799 година.