Хайнрих Барт и неговите експедиции

Немският историк, филолог, географ и пътешественик, Хайнрих Барт, е роден на 16 февруари 1821 година Хамбург. . През 1844 година той завършва Берлинския университет, като по време н

2012-02-16 21:14:00

Немският историк, филолог, географ и пътешественик, Хайнрих Барт, е роден на 16 февруари 1821 година Хамбург. .

През 1844 година той завършва Берлинския университет, като по време на следването си посещава Италия и Сицилия. Това пътуване му дава възможност да се запознае с начините на провеждане на полеви изследвания. След завършване на следването си Барт заминава за Лондон, където една година усилено изучава арабски език, който усвоява до съвършенство. Владеенето на този език много му помага в последвалите пътувания из арабския свят.

В периода 1845-1847 година Барт пътува в Испания и страните от североафриканското крайбрежие - Мароко, Алжир, Тунис, Либия и Египет. Той се изкачва по Нил до Уади Халфа, прекосява Синайския п-ов, посещава Сирия, Mала Азия, Турция и Гърция, като навсякъде се запознава с древните архитектурни забележителности на посетените страни и изучава бита и традициите на местното население.

След това, за около две години, Барт е преподавател в Берлинския университет, като през това време написва и издава първата си книга посветена на пътуването му в средиземноморските страни.

По настояване на руския посланик в Англия, както и на някои учени, в т.ч. Александър фон Хумболт и Адолф Офервег, Барт е включен в британската сахарска експедиция на Джеймс Ричардсън.

През декември 1849 г. експедицията тръгва от Тунис, достига до Триполи по крайбрежието, където Барт се присъединява към нея и откъдето всички поемат на юг. В района на Гат, Барт описва, рисува и изучава скалните рисунки по склоновете на планината Тасили н'Аджер на древните жители на Сахара, които свидетелстват за богатата флора и фауна в централната част на пустинята няколко хилядолетия назад.

Тези находки на Барт и научните му изводи за изменението на климата на Сахара и условията на живот на населението й̀ в исторически обозримото минало определят за 100 години напред бурния интерес у европейците за палеогеографията на пустинята. В началото и средата на ХХ в. са открити и изследвани много нови находки, които потвърждават неговите първични изводи. Освен това Барт се интересува от езика и бита на туарегите*, растителността и животинския свят, отбелязва положението на планинските масиви и определя координатите на множество географски обекти.

От Гат експедицията продължава на юг и през октомври 1850 г. пристига в Агадес. Оттам тримата изследователи се движат на юг, но скоро се разделят. Барт продължава на юг до Кано в Северна Нигерия и оттам на изток до Кукава в Североизточна Нигерия (на запад от езерото Чад), където пристига през май 1851 г. и се среща с Адолф Офервег. Там двамата научават за смъртта на Ричардсън на 4 март 1851 г. и Барт става ръководител на експедицията.

В края на май 1851 година Барт тръгва самостоятелно на юг и достига до Йола, след което се връща обратно в Кукава, където отново се присъединява към групата на Офервег.

През септември и октомври двамата заедно изследват областта Канем. В края на 1851 и началото на 1852 г. те вземат участие във военен поход на местния управител в района на долното течение на река Логоне.

От март до август Барт изследва областта Бигирми, след което отново се завръща на брега на езерото, където научава, че и Офервег е починал от тропическа малария и той остава сам.

Съвместните изследвани на Барт и Ричардсън разрешават в общи линии загадката на езерото Чад. Те установяват, че в него се вливат няколко реки от юг и югозапад, но не изтича нито една. Доказват "движещите се брегове" на езерото в зависимост от редуването на влажните и сухите сезони и режима на подхранващите го реки.

Въпреки, че остава сам Барт не прекратява изследванията си и в края на 1852 г. той решава да продължи и да изследва средния басейн на Нигер.

Дългогодишните лишения по време на пътешествията оказват влияние на здравето на Барт. В Тимбокту той прекарва дълго и тежко заболяване от треска и дизентерия, освен това животът му е в непрекъсната опасност и от враждебността на местните жители – фанатици-мюсюлмани. Тук на помощ , обаче, му идват неговите блестящи знания за арабската култура и религия.

По време на 6-годишното си пътешествие Барт събира богат географски, исторически, етнографски и лингвистичен материал, на базата на който написва огромен труд озаглавен "Пътешествия и открития в Северна и Централна Африка през 1849-1855", който излиза през 1858 г. в 5 тома и съдържа на 3500 страници, като тази книга е все още актуална относно етнографията на тогавашното население на Сахара.

От 1858 до 1864 г. той извършва третото си голямо пътешествие като този път провежда изследвания на Балканския полуостров, в т.ч, и на територията на днешна България, както и на Мала Азия.

След завръщането си от последното си пътуване Барт е назначен за професор по география в Берлинския университет и заема тази длъжност смъртта си.

Барт умира едва 44-годишен, на 25 ноември 1865 г. в Берлин.