Българският предприемач Добри Желязков  основава  през 30-те години на 19-ти  век  първата текстилна фабрика, която е официално узаконенa на 16 февруари 1836 година. Тя е едно от първите български предприятия от такъв мащаб.

Добри Желязков е роден през 1800 година в Сливен. Той е  сливенски абаджия, известен с това, че постоянно се опитвал да оптимизира процеса на производство на аба. След края на Руско-турската война от 1830 година, той,  заедно с хиляди други българи, страхувайки се от репресии, напуснал родния си град и емигрирал в Русия.  

В Севастопол Добри Желязков се захванал с търговия и скоро успял да натрупа прилично състояние, но мисълта за собствено тъкачно предприятие не му давала покой и през 1833 г. се преселил със семейството си в Екатеринослав, където имало голяма текстилна фабрика.

За кратко време Добри Желязков успял да изучи целия процес на производство, а чрез подкупи - да се сдобие с точни образци на доста от машините. През 1834 година   Желязков се  завърнал в Сливен и в къщата на жена си открил собствена работилница, в която внедрил  голяма част от наученото в Русия.

Благодарение на познанията му и механизирането на по-голямата част от процеса работата му потръгнала, но това предизвикало недоволството на част от старите абаджии, които се оплакали от него. Вестта, че един неправоверен поданик  е започнал да тъче сукно като европейското, скоро стигнала до султан Махмуд II,  който цял живот се борил за "низам-и джедид" ("нов ред") и в това видял още една възможност за обновление на империята.

Добри Желязков  е  поканен да представи продукцията си в двореца и на 16 февруари 1836 година султанът  подписал ферман, с който се узаконява първата българска фабрика в Сливен.

Султанът отпуснал и  2 млн. гроша, а Добри Желязков участвал с познания, опит, труд и 80 000 гроша. От Русия били внесени една част от необходимите машини, а други били изработени на място по образците, които Желязков вече притежавал. Фабриката заработила още същата година, а на следващата султанът отпуснал още 56 000 гроша за модернизиране на производството.

Във фабриката са се произвеждали аби, шаяци и сукна.  В началото са работили 80 души от България и Моравия. По-късно  Фабрикаджията, както бил наречен Добри Желязков,  построил още 2 фабрики в родния си град.

През 1853 г., предвид задаващата се Кримска война, обаче, Високата порта решила, че е нецелесъобразно неправоверен да ръководи фабриката, която основно снабдявала войската със сукно и, вземайки под внимание клеветите от местни турци и български чорбаджии, изгонила Добри Желязков.

Фабрикаджията така и не успял да се съвземе от нанесения му удар и умрял в нищета  в Сливен през 1865 година.

Автор: Тони