Григорий Хелмерсен - основоположник на руската школа за геоложка картография

Руският геолог Григорий Хелмерсен е  основоположник на руската школа за геоложка картография, генерал-лейтенант от инженерните войски, минен инженер, директор на Минния институт  и академик на  Руската академия на науките.

Хелмерсен е роден на 11 октомври 1803 година в Тарту, Естония в  дворянско семейство. Първоначалното си  образование  той получава в немското училище в Санкт Петербург,  средно образование завършва  в Дерпт, а през 1825 година  се дипломира в Дерптския университет със  специалност  геология.

През 1828 година Хелмерсен  постъпва на работа в Министерството на финансите, като през летата на 1828 и 1829 г.  участва в експедицията на Ернест Хофман  в Южен Урал.  През 1830 г. той е командирован в чужбина, където до края на 1832 г.  се занимава с изучаване на геология и минно дело в Берлин, Хайделберг, Бон и Фрайбург, посещава и  планинските части на Германия, Австрия и Северна Италия. След завръщането си в Русия през 1834  г. Хелмерсен е зачислен в Корпуса на минните инженери и след няколко месеца заминава за Урал.

От 1834 до 1836  г. той  извършва геоложки изследвания в Урал, Алтай и Средна Азия и Киргизия. Хелмерсен изследва Московския, Донецкия и Домбровския въглищни басейни, солените езера, калните вулкани и нефтените находища на Таманския и Керченски полуострови, торфените находища в Курляндия, находищата на кафяви въглища в Киевска, Херсонска, Гродненска и Привисленските губернии, находищата на железни и медни руди в Подмосковието, Олонецка и Петербургска губернии и находищата на янтар по крайбрежието на Балтийско море и Псковското езеро.

През 1840  г. той изследва геоложкия строеж  в горното течение на река Волга от езерото Селигер, където извършва барометрични измервания и окончателно установява, че този район представлява плоско възвишение, което нарича Валдайски възвишения.

През 1841 г. Хелмерсен  съставя първата геоложка карта на Европейска Русия, за изработването на която през 1842 г.  му е присъдена Демидовска премия от Академията на науките. Изследванията му  довеждат до откриването и въвеждането в експлоатация на първия артезиански кладенец в Санкт Петербург.

През 1842 година  Хелмерсен е избран за главен консерватор на Геоложкия музей към Руската Академия на науките, през 1844 г.  е назначен за доцент в катедрата по геология и палеонтология, през 1847 г.  е избран за екстраординарен, а от 1850  г.  за ординарен академик към Академията на науките.

От 1838 г. той  започва да чете лекции в Минния институт и едновременно с това от 1840 г.  е инспектор към него. От 1849 г. Хелмерсен  става и директор на музея към института. Той е  избран за почетен член на много руски университети и задгранични научни дружества в т.ч. Лондонското, Виенското и Берлинското географски дружества. През 1882  г. е назначен за директор на Имперския геоложки комитет, в организацията на който взема активно участиe.

Хелмерсен умира на 15 февруари 1885 година в Санкт Петербург. Неговото име носят  остров в залива Рогачев край западното крайбрежие на Южния остров на Нова Земя, както и остров в северната част на езерото Таймир на едноименния полуостров.