Българският поет от влашки произход Райко Жинзифов  е роден  на 15 февруари 1839 година във Велес. Рожденото му  име е Ксенофонт Дзиндзифи, което той  по-късно побългарява по настояване на Димитър Миладинов и Георги Раковски.

Отначало Райко  учи гръцки език в Прилеп, а през  1856 година  става помощник-учител в Прилеп при Димитър Миладинов. След това учителства в Кукуш.

През 1858 година, с помощта на Димитър Миладинов, Жинзифов заминава за Русия  и се  записва  в Херсонската гимназия в Одеса. По-късно заминава за Москва и през 1864 година  завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет със степен кандидат.

През 1863 година Жинзифов  издава книгата си „Новобългарска сбирка“, в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с Любен Каравелов и други прогресивни българи започва да издава списание ‘Братски труд’. През 1866 г.  той се връща в България, учителства две години в Битоля и след това отново заминава за Русия и приема руско поданство.

Близък до кръга на славянофилите, Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ.  Той сътрудничи и на български вестници и списания, в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ.

Райко Жинзифов се интересува и от  въпросите на черковната борба, на българската литература, на славянското единство. В поезията му намират израз носталгията, съчувствието с тежкото положение на народа, съзнанието за неизпълнен дълг. Много от чертите на поетическото му творчество го определят като поет-романтик.

Райко Жинзифов умира на рождения си ден 15 февруари 1877 година в Москва.


Автор: Тони