Висшият български духовник  и общественик Методий Кусев е борец за църковна независимост и политическа свобода, той е Старозагорски митрополит от 1896 до 1922 година.

Кусев е роден в Прилеп /дн. Македония/  през 1838  или 1840 година . Светското му име е Тодор Кусев.  Той завършва първоначално образование в родния си град, а след това гръцката прогимназия.

Кусев е делегат на Битолската епахария на Първия църковно-народен събор в Цариград през 1871 година. На третото подготвително заседание Кусев обосновава правото на делегатите от епархиите в Македония и Тракия, неупоменати във фермана  за основаване на Българската екзархия, да участват в събора. Според Кусев македонските българи участват от самото начало в българската църковна борба и имат право на глас по устройството на Екзархията, в която ще влязат.

След приемането на всички избрани от народа представители на неупоменатите във фермана епархии, Кусев изказва  благодарност от тяхно име. Той  работи упорито за прилагане на член 10 от фермана за Екзархията и за изпращане на български митрополит в Пелагонийска епархия. Знаейки, че приложението на член 10 не зависи от екзарха, Кусев прави постъпки пред Портата, като се мотивира с големите злоупотреби, като впоследствие се разрешава на екзарха да подаде такрир*.

През 1873 година Тодор Кусев е подстриган в монашество под името Методий и е назначен за протосингел на Пловдивската митрополия и на  този  пост той  остава до 1880 година. Митрополит Методий пише в своите неиздадени „Възпоменания от Българското Възраждане“ за пребиваването си в Пловдив и за събитията от този период.

Със съгласието на митрополит Панарет Пловдивски,  Методий Кусев заминава за Цариград, където чрез заплаха с уния се опитва да склони руското представителство да подкрепи Екзархията в сложното следвоенно положение, като на преден план поставя въпроса за седалището на Екзархията в Цариград и възстановяването на екзархийското ведомство в Македония. Методий свиква в Цариградския метох събрание на местните българи, които приемат предложението за настояване пред екзарх Йосиф I да се завърне в Цариград от Пловдив, тъй като иначе македонското население ще потърси изход в унията. Заплахата на практика не е срещу екзарха, а предупреждение към руското правителство. Кусев праща делегация при католическия епископ Брунони, която изказва желание за уния при условията от 1860 година, което е прието в Рим. Методий Кусев се среща и с австрийския посланик.

За усърдно служение  Методий е въведен в архимандритски сан. По време на Априлското въстание, в условия на изключителен риск той  събира сведения за зверските издевателства над българското християнско население, заминава за Цариград  и заедно с екзарх Антим I  ги предоставя на представителите на Великите сили. Подгонен  от властите  Методий се спасява с параход и оказва  помощ на руското главно командване в последвалата Руско-турска война.  Методий Кусев участва и в движението против Берлинския договор от 1878 година, оставил родната му Македония под османска власт.

От 1879 до 1886 година  той е протосингел на екзарх Йосиф I.  През 1886 година  заминава да учи в Русия, където завършва Киевската духовна семинария, след което  учи в прочутата Петербургска духовна академия. От 1892 до 1893 година архимандрит Методий е първи ректор на Цариградската духовна академи /дн. Пловдивска духовна семинария ‘Св.св. Кирил и Методий/.

На 22 април 1894 г., Методий получава епископски сан, титулован е Велички  и е назначен за управляващ Старозагорската епархия. През 1895 година той, заедно с други българи, е член на делегация, която от името на Македонския комитет в Плоещ моли руското правителство за прилагане на обещаните от Берлинския конгрес реформи в Македония.

През 1896 г. Светият синод  на  Българската екзархия избира Методий Кусев  за Старозагорски митрополит . По време на Балканските войни  той  развива дейност в полза на македонските българи. През 1913 година издава книга, в която се доказва българщината на славянското население в Македония и се изобличава „угнетителното и отвратително поведение“ на новите сръбски власти във Вардарска Македония, които се стремят да обявят македонските българи за сърби.

През 1914 година Методий Кусев издава книгата „Погрома на България. Виновникът“, в която обвинява руската политика за българската национална катастрофа.
Митрополит Методий играе важна  роля в обществения живот на Стара Загора. Автор е на много статии и брошури по църковни и национални въпроси. По негова инициатива е създаден красивият парк „Аязмото“. За огромните му заслуги към града и неговите граждани, в края нa 2000 година митрополит Методий Старозагорски е удостоен посмъртно от клуб „Отворено общество“ със званието „Личност на хилядолетието“.

Методий Старозагорски умира  в Стара Загора на 1 ноември 1922 година.  Погребан  е в парка  „Аязмото“, непосредствено до църквата „Свети Теодор Тирон“.

--------------------------
* Такрир - писмен документ.

Автор: Тони