На 10 февруари 1892 година започва съдебен процес срещу Екатерина Кравелова - съпругата на политика Петко Каравелов, както и срещу други съпруги на политици-либерали, по обвинение в предателство.
Обвинението срещу Каравелова е, че е търсила чуждо вмешателство, търсейки помощ от чуждите дипломати в България. Стефан Стамболов дори нарежда тя да бъде осъдена на смърт.
Съдебният заседател Калпакчиев, обаче, не бил убеден в нейната вина и се посъветвал с русенския митрополит дядо Григорий, който му казал да гласува по съвест, а не както е заповядал Стамболов.
Така, гласуването на Калпакчиев, както и блестящата защита на доктора по право Константин Стоилов, спасяват Каравелова от бесилката. Докато трае процесът, за да може да преживява, Екатерина Каравелова се преселва с децата си в Русе, където остава две години, работейки като учителка.
Делото завършва с оправдателна присъда.