Поне засега на науката са известни 35 хиляди ракообразни десетоноги. Има ги във всички океани и морета и в сладководните водоеми. Някои едва се придвижват по сушата, други ‘тичат’ така, че могат да настигнат и птица. Бронята на тези ‘рицари’ са направени от хитин. Те не са само ’дрехите’ им, но и възможност тялото да има определена форма.
Ракът може да расте, само ако смени ‘опаковката’ си. Когато доспехите му паднат, той остава гол и уязвим от всичко. Това са най-опасните часове от живота на рака - той е безпомощен като бебе, хаби почти цялата си енергия, за да осъществи обменните процеси в тялото си и дори не може да се движи. Затова ракът сменя одеждата си на тайни места и то само през нощта. След няколко дни ракът отново блясва пред света в цялото си великолепие.
Самците се сражават за изгората си в буквалния смисъл. Двамата претенденти за дамското сърце се изправят на изпънатите си крака и разтварят клещи. Като на дуел, съперниците се оглеждат един друг, като че ли преценяват шансовете си. Естествено, винаги печели по-едрият...
Нежната половина на рачешкото племе се радва, когато сменя ‘облеклото’ си. Тя остава гола пред възлюбения, който, в съвсем прекия смисъл, я носи на ръце. Влюбените могат да не се хранят цяла седмица - дамите с погнуса поглеждат към всичко наоколо, което може да бъде изядено. Мъжките, обаче, не се отказват, ако някоя неразумна твар им падне в устата. ‘Съпругът’ отдава оплодителните си клетки, а в негово отсъствие, ‘съпругата’ се старае да даде живот на всяко зрънце от хайвера.
Любопитно е, че морските раци са със синя кръв. Вместо хемоглобин, във ‘вените’ им тече хемоцианин. Той е много полезен за раците, защото ги предпазва от милионите бактерии, които обитават в моретата и океаните. Ако се наранят, на мястото се образува кръвен съсирек, който е като тампон против загуба на кръв.
Очите на раците също имат много важна служба - те регулират пигмента в клетките, от тях зависи смяната на хитиновата обвивка и обмяната на веществата.
Защитата от враговете при раците винаги включва и хитрост. Някои от тях се придвижват, носейки на гърба си камуфлажни водорасли, други се крият под отровни медузи, а трети - сред иглите на морски таралежи.
Има и такива, които режат с клещите си различни растения, подреждат ги на гърба си, а там тези помощници в борбата с враговете продължават да растат и да ги пазят.
Японците са тези, които ‘откриват’ вкусните рачешки консерви. Още през 1907 година консервирани крабове тръгват към Германия. Скоро заявките за пазара се умножават.
Японците знаят, че съществуват и отровни раци, както и това, че най-трудно се лови ‘ракът-привидение’, който подгъва крака и се залепва за пясъка така, като че ли е нахлупил шапка-невидимка.
На раците човечеството дължи още нещо - в Сингапур създадоха от вид краб изключително ефикасен антибиотик. Така тези водни обитатели, които съществуват вече 180 милиона години, са ‘решили’ да помогнат на най-висшето създание на Земята - човека.
Гигантският рак е най-големият сред себеподобните си. Той достига тегло до 13 килограма, а бронята му може да се разпростре на ширина 46 сантиметра. Ракът има бял цвят, но женските се ‘изхитряват’ и сменят окраската си в зависимост от околните условия. Това, обаче, става само по времето, когато снасят яйцата си - майчинска грижа за продължението на рода...