Хейнрих Ленц и неговия закон

Немският физик Хайнрих Емил Ленц  става известен с формулирането на закона на Ленц през 1833 година.

Ленц е роден на 12 февруари 1804 година в град Тарту, Ливония /днес в Естония/. След завършване на гимназиалното си образование през 1820 г., Хайнрих Ленц следва химия и физика в Тартуския университет. По-късно пътува заедно с Ото фон Коцубе  по време на втората му околосветска експедиция в периода 1823 - 1826 г.

По време на пътешествието Ленц изучава климатичните състояния и физичните особености на морската вода. След края на пътешествието, Ленц работи в университета в Санкт Петербург,  където по-късно, от 1863 година,  става  ректор  и на тази длъжност остава до  смъртта си.

През 1831 г. Ленц  изучава електромагнетизма. Освен закона,  кръстен в негова чест, Хайнрих Ленц открива независимо и  ефекта на Джаул-Ленц  през 1842 година.  Това е  процес, при който при преминаване на електрически ток  през проводник се освобождава топлина.

Ленц установява общо правило, което позволява да се определи посоката на индуцирания ток при електромагнитната индукция (от външен източник на магнитно поле) в затворен проводников контур. То гласи, че посоката на индуцирания (от изменението на външно магнитно поле) ток в затворен проводников контур е такава, че индуцираното в проводника магнитно поле механично се противопоставя на изменението на индуциращото го магнитно поле. Скоростта на противопоставяне е пряко свързана със скоростта на изменение на причинителя.

По друг начин казано, ефектът на Ленц се изразява в това, че колкото повече натоварваме един електрогенератор, толкова повече той се съпротивлява и започва да консумира повече входна механична мощност за въртенето си. Граничният случай е пълно късо съединение на намотките в изхода на генератора, като през тях протича максимален ток и генераторът изисква максимална входна механична енергия.

И обратното - ако генераторът не е натоварен и изходните му намотки са висящи, той не се съпротивлява механично, защото през изходните му намотки НЕ протича ток, предизвикващ собствено магнитно поле (ефект на Ленц), противопоставящо се на полето на ротора.

Явлението много прилича на удар с ръка по водна повърхност: колкото по-голямо ускорение се прилага, толкова по-твърдо отговаря водата.

Ленц ефектът е основната причина да не може да се постигне КПД над 1 при затворените електромагнитни системи.

Ленц умира в Рим след прекаран инфаркт на 10 февруари 1865 година. .

Автор: Тони