Руският публицист и  обществен деец, Иван Аксаков, е почетен чуждестранен член на Българското книжовно дружество  и един от водещите идеолози на славянофилството.

Аксаков е роден  на 08.10.1823 година в Надьожино, Русия. Личността на Иван Аксаков е многолика. Той е принципен държавен чиновник /още в младостта му се носели легенди за изключителната му честност/, известен поет, блестящ публицист, но почти всички негови статии са били подложени на жестока цензура.

През Руско-турската война 1877-1878 година видният славянофил извършва непосилна за подпомагане на българските дружини работа- събира парични средства, изпраща оръжие, закупено в Германия. Българите дори  наричали своите опълченци "децата на Аксаков". Чрез него те получили 20 хил. пушки, 12 оръдия, произведени от "Круп", дори военната им униформа е била измислена от него.

След подписването на Сан-Стефанския мирен договор България се превръща в самостоятелно княжество. Под давлението на Англия и Австро-Унгария руското правителство на Берлинския конгрес се съгласява Южна България да бъде под властта на Турция. Аксаков счита това решение за предателство спрямо интересите на всички славяни. На 22 юни 1878 той държи реч, изключително рязка по своята форма на събрание на Славянския комитет. Следва закриване на комитета и изселване на Аксаков от Москва. Речта има силен резонанс в славянските страни и особено в България. За руското правителство той се оказва по-опасен от революционерите.

Аксаков подпомага българите и по друг начин. Той се грижи за тях и в културно отношение,помага на много наши студенти по това време в Русия. Още през 18б4 г. в своите речи Иван Аксаков изтъква,че руската наука трябва да се гордее с факта,че е дала на България Найден Геров и Сава Филаретов. Именно  той  подема инициативата за празнуване на 24 май след едновековна забрана.

Аксаков умира на 8 февруари 1886 година в Москва.

Автор: Тони