Английският изследовател на Антарктида Робърт Скот

Английският морски офицер,  капитан Робърт Скот  е изследовател на Антарктида.  Той е роден на 6 юни 1868 година в Девънпорт.  

Скот учи в училище в Сток Демерел, но скоро напуска и постъпва в подготвително военноморско училище в Стабингтън хаус. През 1881 година той полага конкурсни изпити и е зачислен като гардемарин във военноморското училище на Британския кралски флот.

През 1883 г. Скот  полага успешни изпити за мичман и е назначен на корвета "Боадицея" - флагмански кораб на Капската ескадра и линкора "Монарх" - кораб от учебната ескадра на военноморския флот, където се запознава със секретаря на Кралското географско дружество  - сър Клементс Маркъм.

През 1888 година Скот  изучава навигация, минно-торпедно дело и управление на артилерийския огън. Назначен е на крайцера "Амфион" и плава в Тихия океан и  Средиземно море.

През 1896  година той отново се среща с Маркъм, вече президент на Кралското географско дружество, който е привърженик на идеята за организиране на британска антарктическа експедиция и, който запалва  с тази идея младия тогава офицер.

Маркъм осигурява от правителството и от частни лица големи средства за експедицията и се заема с оборудването й. По негова препоръка, през юни 1900 г. за началник на експедицията е назначен Робърг Скот,  вече капитан 2-ри ранг. Построен е специален кораб - "Дискавъри" - за плаване в ледовете, който е и много добре оборудван за научна дейност. В състава на експидицията участват няколко известни учени и експедиционни работници.
В  края на 1901 г.  "Дискавъри" отплава от Англия и се отправя за Антарктида.  На 9 януари 1902  г., той  достига нос Адер, проследява източния бряг на Земя Виктория и цялото протежение на Ледената бариера Рос и на 30 януари открива п-ов Едуарад VII.  Поради непроходимите ледове на изток , "Дискавъри" се връща обратно и зимува на брега на остров Рос, откъдето са организирани походи с шейни в различни направления. На острова е построена база, в която започват да се провеждат регулярни метеорологични, хидроложки, магнитни и други наблюдения.

На 2 ноември 1902 г.  Скот заедно с Шакълтън и Едуард Уилсън предприема поход на юг от остров Рос, откъдето на 31 декември 1902 г.  тръгват обратно. По време на похода са открити ледниците Кетлиц, остров Уайт и връх Маркъм. На обратния път пътниците заболяват от скорбут, Шакълтън е сериозно болен, кучетата са избити за храна за изследователите и  на останалите живи кучета и едва на 3 февруари 1903 г.  тримата се добират до базата.


На 28 февруари 1903 г.  до базата се добира транспортния кораб "Морнинг" с въглища и припаси и с него в родината се връщат девет болни матроси, в т.ч. и Шакълтън, а останалите, начело със Скот,  се готвят за ново зимуване в ледовете на Антарктида. Второто зимуване също преминава благоприятно, а през пролетта три отряда се отправят в различни посоки от базата. Скот, заедно с няколко спътници се отправя на запад, като извършва най-дългия и продължителен  поход. Той открива шелфовият ледник Дригалски и установява, че Земя Виктория се явява плато с височина около 3000 м. Другият отряд изминава на югоизток около 260 км и изяснява, че Ледената бариера Рос се явява северния край на гигантския шелфов ледник Рос. В средата на февруари 1904 г. от Англия  пристигат два парахода - "Морнинг" и "Тера Нова". С помощта на взривове "Дискавъри" е освободен от ледовете след двугодишен плен и експедицията благополучно се завръща в родината.

През 1909  г. в Англия се завръща Ърнест Шакълтън,  бившият спътник на Скот, който същата година прави неуспешен опит за достигане на Южния полюс. Неговите разкази за пътя към полюса и за възможностите за достигането му откъм мрое Рос още повече разпалват национални съревнования в първенството за достигането на полюса. Появяват се десетки проекти, реални и фантастични.  Експедиции към полюса подготвят в Япония, САЩ и Германия. Англия не желае да отстъпи първенството в изследването на южния континент въобще и особено достигането на Южния полюс и Скот започва усилена подготовка за осъществяване на това мероприятие.

На 1 юни 1910 г.   с  кораба "Тера Нова" Скот се отправя към Антарктида и на 3 януари 1911 г. влиза в залива Макмърдо, където хвърля котва, недалеч от предишната стоянка на "Дискавъри" и започва пренасяне на товарите на сушата. В своя поход към полюса освен кучета,  Скот за първи път използва малки манчжурски кончета,  купени от Далечния Изток,  и моторни шейни – също нововъведение в Антарктида. Няколко дни след установяването на базовия лагер Скот научава, че има конкурент в лицето на норвежеца Руал Амундсен. От този ден нататък започва трагедията на Скот и неговите другари.

На 2 ноември 1911 г.  (един месец след Амундсен),  екипът на Скот тръгва към полюса, като постепенно спомагателните партии, съпровождащи основната група се прибират в базата. Още с тръгването си експедицията е споходена от неуспехи и трудности, отчасти от грешки на ръководителя, отчасти от стечение на обстоятелствата. Най-напред от строя излизат моторните шейни, а манчжурските кончета, които Скот предпочита пред кучетата,  са застреляни на  9 декември -  свършва фуража за тях и те  не издържат лютия студ и натоварването си.

На 11 декември, назад са върнати и последните два кучешки впряга и се налага всички да се впрегнат в шейните и да ги влачат след себе си. На 21 декември  в  базата се връщат четирима човека, а на 4 януари 1912  г.  – още трима. Оттам на юг в последните 250 км продължават петима: Робърт Скот, Едуард Уилсън, Хенри Боуърс, Лоурънс Оутс и Едгар Ивънс.  След изтощително пътуване, те достигат целта на 17 януари 1912 година,  но установяват, че Амундсен ги е изпреварил с пет седмици. Скот записва в дневника си: "Норвежците са ни изпреварили – Амундсен се оказа първи на полюса! Чудовищно разочарование! Всичките мъки и тежести – заради какво? Аз с ужас мисля за обратния път..."

Връщането действително се превръща в катастрофа. Разочаровани, гладни и страдащи от скорбут,  всички  тръгват обратно. Първи загива Едгар Ивънс при падане от леден хълм на 17 февруари 1912. Втори е капитан Лоурънс Оутс, на когото измръзват краката. Сутринта на 16 март той спокойно казва : "Ще отида да се разходя" и изчезва, като тялото му и досега не е намерено. Остават трима. Техният последен лагер  се намира само на 18 км от хранителния склад построен предварително,  за да се ползва при завръщането им. Последната записка в дневника на Скот е направена на 29 март 1912. "Ние знаехме, че отиваме на риск. Обстоятелствата бяха против нас и няма причини да се жалваме. Смъртта е вече близо. За Бога, погрижете се за (не оставяйте) нашите близки!...".

Телата на Скот, Уилсън и Боуърс и дневниците им са намерени от спасителната група едва на 12 ноември 1912. Съдейки по това, че Скот е лежал в незатворен спален чувал и е взел дневниците на другите,  се предполага, че е починал последен. На мястото на трагедията спасителната група издига пирамида от лед и сняг и кръст, направен от ските им.

Името на Робърт Скот носят два ледника, остров, планина и полярна станция в Антарктида, езеро, проток, нос и о-ви в Канада, риф в Тиморско море и връх в САЩ. В памет на  Скот и другарите му в Антарктида, на брега на залива Макмърдо,  стои кръст. На него е написана строфа от стихотворение на знаменития английски поет Алфред Тенисън:  "Бори се и търси, намирай и не се предавай" ...