Арсени Костенцев - просветен деец и общественик

Видният български възрожденски просветен  деец  и общественик, Арсени Костенцев, е  участник в църковно-националните борби на българите в Македония и Тракия.

Роден е на 10 август 1842 година в Ново село, в семейството на дребен търговец. Арсени Костенцев учи в българско килийно училище в родното си село, а през март 1860 година го изпращат за учител в село Робово.  Там, в  дома на месния родолюбец Мицо Караджата откриват новобългарско училище, първото в Струмишка кааза. Едновременно с това Костенцев изпраща песни на Стефан Веркович, който издава „Народни песни на македонските българи“.

След като с помощта на Костенцев се  събират пари за построяване на черква в селото, той  е наклеветен пред властите от гъркомани,  арестуван е и е изпратен в Солун. Там се запознава с Георги Гогов и други български просветни дейци, които му помагат да се завърне в селото.

В началото на март 1863  година Костенцев повторно е повикан за кратко в Солун след клевети от струмишкия владика. От 1865 до 1866 година той  учителства в село Попчево, по-късно и във Ваташа. При учителстването си Костенцев  въвежда нови предмети като българска история, землеописание и други.

През месец август 1866 година  той отново  отива  при валията в Солун, като напуска епархията на местния гръцки владика. Оттам заминава за Цариград  с важни донесения за местните църковни дейци. Там се запознава с доктор Стоян Чомаков и Петко Славейков. Учи за кратко в Измир, после в Сяр и сътрудничи при кореспонденцията на Стефан Веркович с Димитър Попгеоргиев.

Костенцев отново е изгонен от гъркомани и отново заминава за Цариград. Там той  се запознава с  видни дейци на църковната борба. През 1869 година става учител в българската община в Битоля,  а през 1871 година, като учител,  присъства на Първия учителски събор в Прилеп.

След учителството Костенцев  заминава за Щип, където с брат си Михаил  отваря книжарница. Там усвоява  и звучната метода на преподаване. Обикаля много села,  като пропагандира идеите на кръговете около Петко Славейков и призовава населението за въстание.

По-късно, в периода  1872-79 година Костенцев  става учител в  Горна Джумая, където организира мрежата на Българския революционен централен комитет.  Заедно с Константин Босилков  превръщат началното училище в класно.  Костенцев участва  и в ръководството на Горноджумайската община.

През юли 1875 година той  силно активизира революционната си дейност в Самоков и Пазарджик, обикаля цялата Горнотракийска низина,  като спира в Пловдив, Асеновград, Калофер, Сопот, Стара Загора и се  среща с дейци на революционното дело.

През зимата на 1877 година Костенцев  организира местните милиции за защита от вилнеещи турски части и башибозук, които после посрещат първите руски войски при село Кочериново.  След освобождението на Горна Джумая  Костенцев  се завръща  града на 24 февруари 1878 година,  а след Освобождението е избран  за член на съдебния съвет от Пьотр Алабин по заръка на Марин Дринов.

По време на Кресненско-Разложкаото въстание Костенцев  остава в Горна Джумая. Той се застъпва  за обвинения за убийството на Стоян войвода Димитър Попгеоргиев пред руския майор Орлински.

След Берлинския конгрес, когато е решено Горноджумайско да остане в пределите на Турция, Костенцев е  изпратен като представител на района до Александър Дондуков-Корсаков с молба Горноджумайско все пак да остане в пределите на България.  Той се среща  и с международната комисия по предаване на града на турците. Мисията, обаче, е неуспешна. След предаването на Горна Джумая на Османската империя през юли 1879 година, Костенцев  се заселва със семейството си в Бобошево.

През 1880–1881 учебна година  той е назначен от Министерството на просвещението за преподавател в Софийското еврейско училище,  а през останалото време заедно с брат си поддържа книжарницата си. През лятото на 1881 година се завръща в Македония като учител в Струмица изпратен от българска екзархия. С много трудности учителската дейност върви до февруари 1883  година, когато Арсени Костенцев е изпратен в Емборе, където преподава две учебни години  в българското училище.  Леринският митрополит Калиникос се опитва чрез пашата  да затвори училището, но с подкуп Костенцев успява да спечели местните власти.

В Цариград той  убеждава руския консул да се застъпи за Българската екзархия в борбата  й  с Цариградската  патриаршия и влиза в конфликт с емборската българска община и лично екзархът посредничи за изглаждането му.

През 1886 година  Арсений Костенцев бяга в България при сериозна опасност да бъде заловен и заточен. Установява се да живее в София, където работи в държавната администрация. По настояване главно на митрополит Методий Кусев той  пише спомените си, които излизат от печат през 1917 година. Автор  на предговора към първото издание на спомените е народният поет Иван Вазов.

Арсени Костенцев умира на 6 ноември 1921 година в София.  На негово име в Благоевград са кръстени улица, училище и читалище.