Двамата братя Жекови, Михаил и Георги, са български революционни дейци, едни от ключовите фигури в Старозагорското въстание.
Братята са родени в Стара загора. Учат в родния си град, а по-късно Михаил се занимава с търговия на кожи, а Георги е занаятчия – обущар.
Братя Жекови са активни членове на Старозагорския революционен комитет, а освен това, те подпомагат освободителната борба и материално. Двамата вземат дейно участие в подготовката на Старозагорското въстание от 1875 година, а къщата им е превърната в сборен пункт на въстаниците от града.
След разпадането на четата, братя Жекови се укриват в плевня в село Елхово, но са открити от турската потеря и загиват в неравен бой с обкръжилите ги башибозуци на 20 септември 1875 година.
В тяхна чест, Иван Вазов възпява подвига им в стихотворението ‘Братя Жекови’ от цикъла ‘Епопея на забравените’.