Руският историк-византолог и археолог Фьодор Успенски, е роден на 7 февруари 1845 година в с. Горки, Русия. През 1866 година той завършва Костромската семинария, а по-късно и Историко-филологическия факултет на Санктпетербургския университет.
През 1874 година Успенски защитава магистърска степен, а през 1879 г. и докторска дисертация на тема: "Образуване на Второто българско царство". В периода 1879-94 година той е доцент и професор в Новорусийския университет в Одеса.
От 1894 до 1914 година Успенски е директор на основания от него Руски археологически институт в Константинопол и е главен редактор на "Известия Руского археологического института в Константинополе", където публикува много от своите статии. Той ръководи археологически и исторически експедиции в различни части на Османската империя - Мала Азия, Македония, Сирия, Палестина, както и България и Сърбия.
От 1893 година Успенски е член-кореспорндент на Петербургската академия на науките, а от 1900 година - академик.
Фьодор Успенски има значителен принос за развитието на българската археология и медиевистика. Заедно с Карел Шкорпил той прави първите разкопки край село Абоба, като потвърждава хипотезите на последния за локацията на средновековна Плиска.
През1905 година Успенски провежда разкопки и в Преслав. Той изследва Самуиловия надпис от 993 година, надписите и стенописите в редица търновски църкви, Боянската църква и тракийски могили.
През 1928 година Успенски е избран за чуждестранен член на БАН. В периода 1915-1928 година той е редактор на "Византийский временник". Автор е на тритомна история на Византийската империя.
Ф. Успенски е един от най-видните представители на позитивистичната школа в руската историография. Преобладаваща част от трудовете му са посветени на обществено-политическата и кулутурна история на Визанатия и отчасти - на мястото на славяните в историческото развитие на империята. Според него византийският обществен модел се крепи на три стълба: селската община, православието и силната императорска власт. Децентрализацията и упадъкът на селската община, според Успенски, са в основата на упадъка на империята и на нейната гибел.
Фьодор Успенски умира на 10 септември 1928 година в Санкт Петербург.
Фьодор Успенски с принос за развитието на българската археология
2012-02-07 17:10:00
fallback