Английският писател Чарлз Дикенс е смятан за най-значимия прозаик на Викторианската епоха. За разлика от много други, още докато е жив, той постига  огромна  популярност и слава, като остава известен и до днес като автор на някои от емблематичните романи  на английската литература.

Чарлз Дикенс и неговото творчество са високо оценявани за техния реализъм, комичност, майсторство на прозата, характерни персонажи и социална ангажираност.

Чарлз Дикенс е роден  в Портсмът, Англия, на 7 февруари 1812 година в семейството на чиновеник  от военноморския флот. Детството си той прекарва в Лондон. Първите години от живота на Дикенс изглежда са идилични, той прекарва много време навън, но също така чете много. Чиновническата служба на бащата във флота дава възможност Чарлз да учи няколко години в частно училище в Чатъм.

След като бащата е уволнен, семейството изпада във финансови затруднения и през 1822 година е принудено да се премести в лондонския квартал Камдън Таун.  Бащата обаче продължава да харчи повече от възможностите си и през 1824 година е изпратен в затвор за длъжници, последван малко по-късно  и от останалите членове на семейството, с изключение на дванадесетгодишния Чарлз, който остава да живее в Камдън Таун при семейната приятелка Елизабет Ройланс, прототип на госпожа Пипчин от романа „Домби и син“. По-късно той живее известно време на тавана в къщата на семейство, прототип на семейство Гарланд от  „Старият антикварен магазин“.

За да се изхранва, Дикенс започва работа, където по десет часа на ден лепи етикети на боя за обувки срещу 6 шилинга седмично. Тежките условия на труд правят силно впечатление на Дикенс и силно повлияват бъдещото му творчество, превръщайки се в основа на интереса му към реформиране на социално-икономическите и трудови отношения, които смята за несправедливи към бедните.

Няколко месеца след арестуването на  Джон Дикенс, неговата баба умира и с оставеното от нея наследство той изплаща дълговете си и е освободен. Макар че в крайна сметка Чарлз Дикенс се връща на училище, за известно време майка му го оставя да работи във фабриката за боя за обувки. Този случай затвърждава убеждението му, че бащата трябва да има водеща роля в семейството и допринася за лошото му отношение към  жените.

Уелингтън Хаус Академи, училището което посещава Дикенс след освобождаването на баща си, не е особено добро и несистематичното преподаване, лошата дисциплина и жестокостта на преподавателите са отразени в съдържащия много автобиографични елементи роман „Дейвид Копърфийлд“.

През май 1827 година Чарлз Дикенс постъпва на работа като чиновник в адвокатска кантора. В свободното си време учи стенография, а  през ноември 1828 година напуска, за да стане репортер на свободна практика.

През 1833 година, Чарлз Дикенс публикува първата си книга  ‘Вечеря в Алеята  на тополите’. След това става политически журналист. Скечовете и статиите, които пише се издават в следващата му книга през 1836. Успехът му на писател продължава да расте и на следващата година той публикува „Оливър Туист”.

През 1842 г., Чарлз Дикенс и неговата съпруга предприемат първото му пътуване до САЩ и Канада, което е доста успешно, независимо от подкрепата му за премахване на робството. През 1846 година, той  инвестира в благотворителен проект за изграждане на къща, която да приютява изпаднали жени, където да им  се помогне  да се научат да домакинстват и да поемат нов път в живота. След това филантропията на Дикенс става добре известна, като в някои проекти той дори участва анонимно.

След 1851 следват книгите ‘Мрачната къща’, Трудни времена  и  ‘Малката Дорит’. След десет години почивка, Дикенс предприема пътуване из английските провинции, а след това написва други шедьоври като  ‘Приказка за два града’ и ‘Големите надежди’.

На 9 юли 1865, докато се връща от Париж,  Дикенс попада в голяма влакова катастрофа. Единственият вагон, който остава непокътнат и върху релсите е този, в който пътува той. Писателят  се опитва да помогне на останалите ранени, докато дойде помощ.

През 1868 година Дикенс предприема пътуване из Англия и Шотландия, изнасяйки серия от „четения”, но през 1869 показва симптоми на лек удар и останалите четения са отменени. На следващата година, той  преживява още един удар.  Умира на следващия ден,  9 юли 1870 година, като така и не се връща в съзнание.

Чарлз Дикенс е  погребан в Уестминстърското абатство, макар това да не било неговата воля. В завещанието си, той казва, че не иска да бъдат издигани паметници в негова чест.                              |                                    

Автор: Тони