Албер Калмет е лекар по образование и ученик на великия Луи Пастоьр. През 1890 г. той става сътрудник в Пастьоровия институт в Париж. През следващата година, попоръчение на Пастьор, Калмет рганизира в Сайгон (днес Хошимин, Виетнам) първия филиал на Пастьоровия институт. От 1895 до 1917 г. Калмет е директор на основания от него Пастоьоров институт в Лил, Северна Франция.
Интересът на Калмет към туберкулозната инфекция се събужда в Лил. По онова време, в края на 19 в., в 200-хилядния град има 6 хил. бедни жители, болни от тази болест. Калмет си поставя задачата да изучи туберкулозата, за да може да се бори с нея. Продължителното експериментално изучаване на това инфекциозно заболяване е увенчано през 1920 г. с излизането на книгата му “Бацилната инфекция и туберкулозата у човека и животните”.
Понятието “бацилна инфекция” означава инфекция с туберкулозни бацил. Като Пастьоров ученик Калмет се насочва към атенюацията*– предложения от Пастоьр през 1888 г.метод за получаване на нови ваксини. Атенюацията се изразява в отслабване на бактерийната болестотворност до такава степен, че да не се предизвиква заболяване при запазване на имуногенността на бактериите, т.е. на способността им да създават имунна защита. В резултат на наблюдението си от 1908 г. Калмет и Герен тръгват пряко към своята цел – създаване на жива противотуберкулозна ваксина. Първите резултати от БЦЖ са публикувани от Калмет и Герен в Annales d’Institut Pasteur през 1914 г.
През юли 1917 г. Калмет е поканен от Емил Ру и назначен за заместник-директор на Пастьоровия институт в Париж на мястото на починалия 13 месеца преди това Иля Мечников. Заедно с Герен, Калмет създава в Париж нова лаборатория и експериментите продължават до 1 юли 1921 г., когато е приложена първата ваксина на малко бебе.