Френският бактериолог Жан-Мари Герен е роден на 22 декември 1872 година в Поатие. Това е ученият, който, съвместно с Албер Калмет, разработва през лятото на 1921 година първата противотуберколозна ваксина (позната като БЦЖ).
Всъщност Герен губи баща си, а по-късно и съпругата си именно от туберкулоза. Той завършва ветеринарна медицина, след което става асистент на Едмон Нокард.
През 1897 година Герен работи в Института "Пастьор" в Лил, където започва и съвместна му дейност с ученика на Луи Пастьор - Калмет. След безпрецедентна 13-годишна работа върху отслабването на бактерийната болестотворност на щам на бацила на туберкулозата по говедата (Mycobacterium bovis) двамата създават жива ваксина срещу туберкулозата.
През 1928 година Герен става шеф на отдела по борба с туберкулозата в Института "Луи Пастьор" в Париж, а по-късно застава начело на Националния комитет за справяне с болестта. Освен това Герен е президент на Ветеринарната академия, както и на Академията по медицина на Франция.
Умира на 9 юни 1961 година в Параж.