Словенският езиковед Франц Миклошич е първият виден представител на австрийската славистика. Той е считан за основоположник на сравнителната граматика на славянските езици и една от най-значимите фигури в славистиката на 19-ти век.
Франц Миклошич е основен инициатор и вдъхновител за създаването на обю сърбо-хърватско-словенски език, начинание от края на 40-те години на 19-ти век, претърпяло пълен практически крах през 90-те години на 20-ти век с разпадането на Югославия.
Миклошич е роден в Словения на 20 ноември 1813 година. Основно училище посещава в Лютомер, гимназия – във Вараждин и Марибор, а през 1837 година завършва университета в Грац със степен доктор по философия и за известно време е преподавател по философия там. През 1838 година Миклошич заминава за Виена, където получава степен доктор по право.
Той, обаче, се посвещава на изучаване на славянските езици и изоставя правото. Сближава се и работи под ръководството на Бартоломей Копитар във Виенската библиотека. През същата година Миклошич публикува критична рецензия за труда на Франц Боп „Сравнителна граматика“ под заглавие „Санскритски и славянски“, с която допълва граматиката на Боп по отношение на славянския материал. С нея Миклошич започва дълга поредица от трудове, отличаващи се с ерудиция и направили революция в славянската филология.
През 1848 година Миклошич се включва в политическия живот за кратко и става председател на виенското дружество „Словения“, съучредител на програмата „Обединена Словения“ и народен представител в горната камара на австрийския парламент.
През 1849 година той е назначен за извънреден професор в новосъздадената катедра по славянска филология във Виенския университет. През 1850 година става редовен професор по славянски езици и литератури и декан на философския факултет, а през 1854-55 г. ректор на Виенския университет. Пенсионира се през 1886 година.
Академичният възход на Миклошич не е случаен. Той е основен инициатор на сключения Виенски договор , по силата на който западните южнославянски езици се обединяват в общ - сърбохърватски. В периода от 1852 до 1875 година Миклошич публикува фундаменталния си труд „Сравнителна граматика на славянските езици“, с който поставя началото на сравнителното славянско езикознание.
През 1864 година, за труда и заслугите си, Миклошич получава наследствена титла граф, а по решение на общинския съвет на Лютомер става негов почетен гражданин. Той става член на Виенската академия, където е назначен за секретар на историческия и философски отдел. Член-кореспондент е на Френската академия, Петербургската научна академия и на Българското книжовно дружество. Оставя много научни публикации - статии и обемисти научни трудове. Голям брой от неговите трудове изследват въпроси, свързани не само със славянските езици, а и с романските езици, албанския, гръцкия и ромския език. Миклошич оказва силно влияние и за унифицирането на словенския език.