Българският  физикохимик Алексей Шелудко  е  един от най-видните представители на българската физикохимична школа.

Шелудко е роден  на 18 май 1920 година в Хале, Германия, в семейството на украински евреи.  През 1922 година  семейството се преселва в София. През 1948 година Шелудко  завършва химия в Софийския университет, след което става там асистент  в катедрата по физикохимия. В университета той започва изследвания в областта на колоидната химия и  по-конкретно, физикохимията на тънките течни филми.

През 1957 година Шелудко се  хабилитира за доцент. През 1961 година той  защитава докторска дисертация в Института по физикохимия на Академията на науките в Москва. От 1962 година  вече е професор и поема ръководството на катедрата по физикохимия в Софийския университет. Трудовете на Шелудко получават международно признание след поредица лекции пред Кройт-колоквиум в Утрехтския университет. През 1979 година той  е сред учредителите  на Международната асоциация на учените по колоиди и повърхности. От 1967 година е член-кореспондент на БАН, а от 1984 година - академик.

В края на социалистическото управление на България  Шелудко е дисидент и един от инициаторите за създаването и учредител на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България през 1988 година. Той е сред 12-те български интелектуалци, поканени на закуска с президента Франсоа Митеран  във френското посолство в България през януари 1989 година.

Шелудко умира на 8 май 1995 година.

Той  работи в областта на тънките течни филми,  трифазен контакт и линейно напрежение и други. Ключовите негови постижения  са създаването на интереферометричния метод за изследване на тънки филми (клетка на Шелудко) и създаването на теорията на критичните дебелини на късане на тънки течни филми.

Автор: Тони