Българският физикохимик Алексей Шелудко е един от най-видните представители на българската физикохимична школа.
Шелудко е роден на 18 май 1920 година в Хале, Германия, в семейството на украински евреи. През 1922 година семейството се преселва в София. През 1948 година Шелудко завършва химия в Софийския университет, след което става там асистент в катедрата по физикохимия. В университета той започва изследвания в областта на колоидната химия и по-конкретно, физикохимията на тънките течни филми.
През 1957 година Шелудко се хабилитира за доцент. През 1961 година той защитава докторска дисертация в Института по физикохимия на Академията на науките в Москва. От 1962 година вече е професор и поема ръководството на катедрата по физикохимия в Софийския университет. Трудовете на Шелудко получават международно признание след поредица лекции пред Кройт-колоквиум в Утрехтския университет. През 1979 година той е сред учредителите на Международната асоциация на учените по колоиди и повърхности. От 1967 година е член-кореспондент на БАН, а от 1984 година - академик.
В края на социалистическото управление на България Шелудко е дисидент и един от инициаторите за създаването и учредител на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България през 1988 година. Той е сред 12-те български интелектуалци, поканени на закуска с президента Франсоа Митеран във френското посолство в България през януари 1989 година.
Шелудко умира на 8 май 1995 година.
Той работи в областта на тънките течни филми, трифазен контакт и линейно напрежение и други. Ключовите негови постижения са създаването на интереферометричния метод за изследване на тънки филми (клетка на Шелудко) и създаването на теорията на критичните дебелини на късане на тънки течни филми.