Испанският инженер, Феликс де Асара, е известен изследовател, картограф, антрополог, хуманист и естественик.
Де Асара е роден на 18 май 1742 година във Варбуналес, Испания. Учи в университета в Уеска, а след това във Военномедицинската академия в Барселона, откъдето през 1764 г. излиза като кадет. Започва военна служба, а във войната срещу Алжир е тежко ранен и през 1775 г. се пенсионира от армията като лейтенант.
През 1777 г. , с договора от Сан Илдефонсо, Испания и Португалия определят сферите си на влияние в Южна Америка и де Асара е избран от испанска страна по демаркацията на границата между испанските и португалските владения в Южна Америка. През 1781 г. той пристига в Южна Америка и в продължение на повече от 20 години освен с конкретните си задължения по демаркацията на границата активно се занимава с изследване на флората, фауната и местното население на посетените райони.
От 1781 до 1802 г. де Асара извършва топографски изследвания в източната част на басейна на долното течение на река Парана и покрай десните брегови райони на Парана и река Парагвай, дава описание на Влажната и Сухата Пампа и Южно Гран Чако, техния климат, растителност и животински свят.
Феликс де Асара умира на 20 октомври 1821 година. Неговото име носи град в Аржентина, провинция Мисионес.