Кодовото име на първия индийски ядрен опит е ‘Усмихнатият Буда’.  Опитът е проведен на 18 май 1974 година край град Покхран. Това е и  първият потвърден ядрен опит  от нация извън 5-те страни, постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН.

Индийската ядрена програма  започва в средата на 60-те години. Индийските учени отбелязват забележително бърз напредък в изследванията си. Същинският проект за създаване на ядрено оръжие е осъществен за 7 години - между 1967 и 1974 г., като основният екип се е състоял от около 75 учени. Ограниченият брой на участващите е едно от изискванията за запазване на секретността на програмата.

Ръководител на програмата е известният учен Раджа Рамана.  Изследванията са били провеждани в ядрения център "Бхаба" близо до Тромбай.

На 7 септември 1972 година Индира Ганди,  тогава министър-председател, издава разрешение изготвените планове за оръжие да бъдат осъществени и да бъде започнато конструирането на бомбата.

Самата бомба е опростен вариант на американската ‘Дебелака’ от Втората световна война. Тя е  имплозионно устройство, използващо 6 килограма плутоний, с берилиево-полониев неутронен отражател. Бомбата е с диаметър 1,25 метра  и тегло 1400 килограма. Името й ̀ идва от датата, на която е бил планиран взривът - 18 май,  индийският празник Буда Джаянти,  рождения ден на бог Буда.

„Усмихнатият Буда“ е взривена в подземна шахта на дълбочина 107 метра, в 8 ч. 5 мин. сутринта. Мощността на взрива е била 12 килотона според индийското правителство.
След експлозията доктор Рамана - ръководителят на проекта, се обажда на Индира Ганди  от телефонна кабина в близко село (тъй като специалният телефон не работел) и й ̀ казва: "Госпожо, Буда най-после се усмихна."

Автор: Тони