Добри Немиров /с рождено име Добри Харалампиев/ е известен български писател. Той е бил председател на Съюза на българските писатели в периода 1937-40 г.
Добри Харалампиев е роден в Тутракан на 3 февруари 1882 година. Веднага след раждането му, семейството му се установява в Русе. По тази причина именно Русе е смятан за родно място на писателя.
През 1902 година Харалампиев започва да публикува в периодичния печат разкази с псевдонима Добри Немиров. През 1914 година той издава първата си книга „Разкази“, с която бързо си печели славата на талантлив белетрист. По време на Първата световна война Немиров служи във военните редакции на списание „Отечество“ и „Военни известия“, вследствие на което издава книги с военни разкази - „Нови дни“ и „Разкази на редника“, в които рисува душевния потрес у българския войник от материалната и духовна разруха на страната.
Добри Немиров става „един от ратниците“ за установяване на добросъседски отношения между българския и румънския народ на базата на културата. В трудните дни на изпитание за южнодобруджанци, в началото на 1930 г. , той посещава Добрич, Балчик, Каварна и Кюстенджа и изнася беседи на теми, чиито общ характер ги прави общодостъпни и полезни. Немиров става посланик на българската култура в поробена Добруджа. В периода от 1937 до 1940 г. той е председател на Съюза на българските писатели.
След освобождението на Южна Добруджа на 3 ноември 1941 година писателят посещава родното си място. На пристанището той е посрещнат от кмета на града Петър Друмев и от хиляди тутраканци с цветя. Същия ден Добри Немиров е провъзгласен за почетен гражданин на Тутракан.
След посещението на родния си град, Немиров за втори път посещава добруджанските градове Силистра, Добрич, Каварна и Балчик. Новите впечатления и преживявания на писателя в освободена Добруджа намират израз във вълнуващо написаните пътеписни разкази от цикъла „След свободата“, които заедно с тези от първото му посещение през 1930 г. биват издадени под наслов „По равната земя. Из Добруджа“. Книгата е един затрогващ разказ за националната трагедия на Добруджанския край.
Добри Немиров умира на 30 септември 1945 година в София.