Видният руски учен Дмитрий Менделеев е всестранно развита личност - той е химик, физик, икономист, технолог,  геолог, метеоролог, педагог и въздухоплавател.

Бил е професор в Петербургския технологичен институт и Петербургския университет, член-кореспондент на Петербургската академия на науките, учен-пазител в Главната палата за мерки и теглилки, член на Лондонското кралско дружество, член на академиите на науките в Рим, Париж, Берлин и др.  

Дмитрий Менделеев е роден  в Тоболск на 8 февруари 1834 година, в семейството  на учител.  Той постъпва в Тоболската гимназия, която завършва през 1849 година. След това семейството се мести в Москва, а малко по-късно и в Санкт Петербург,  за да може проявяващият  големи заложби Дмитрий да продължи образованието си.

През 1850 година Менделеев той постъпва в Главния педагогически институт /днес Държавния университет на Санкт Петербург/  и през 1855 година завършва неговия Физико-математически факултет, след което става учител по естествени науки в Симферополската мъжка гимназия. На следващата година  Менделеев преподава в Одеса. През 1856 година  той защитава дисертация, след което му е дадена степен Магистър по химия.

През следващата година  Менделеев става доцент в Петербургския университет в катедрата по химия. През 1865 г. става професор, преподава в Петербургския университет и едновременно в Петербургския технологичен институт. През 1876 г. е избран за член-корреспондент на Императорската Санкт Петербургска Академия на науките.През 1890 напуска Петербургския университет заради конфликт с министъра на образованието, който по време на студентските вълнения отказва да приеме от Менделеев студентската петиция. От 1892 г. той  става учен-пазител в Главната палата за мерки и теглилки, която днес носи неговото име. Член е на много академии на науките и научни дружества. Оставя над 1500 печатни научни труда, на него е кръстен 101-ят елемент в периодичната таблица.

Менделеев е автор на фундаментални изследвания по химия, физика, метрология, въздухоплаване, метеорология, селско стопанство, икономика и други. Най-голямото му откритие е периодичният закон за химичните елементи.  На основата на този закон той обобщава основните принципи на неорганичната химия, като създава Периодична система на  химичните елементи и пръв в историята на химията предсказва съществуването и свойствата на все още неоткритите дотогава елементи  скандий, германий и галий.

Менделеев създава също и химичната теория на водните разтвори,  според която при разтваряне на дадено вещество във вода се извършва химично взаимодействие. През 1860 година той  открива абсолютната температура на кипенето. Установява общото уравнение за състоянието на газовете и коригира  уравнението на Бойл-Мариот  при прилагането му към реалните газове. Допринася за развитието на метрологията  и усъвършенстване на метрологичните уреди, конструкцията на точни везни и теорията на тегленето.

Менделеев е един от основателите на съвременната агрохимия - той пропагандира и химизацията в селското стопанство.  От 1860 г.  до края на живота си той  се занимава в нефтената промишленост в Кавказ и други нефтени райони в Русия.

В чест на големия принос на Менделеев в областта на химията и физиката в Русия се учредява награда на негово име. В негова памет се провеждат и конгреси по чиста и приложна химия от Руската академия на науките.  На негово име е кръстен химичният елемент менделеевий  с атомен номер 101, чиито свойства все още не са добре изучени.

Дмитрий Менделеев умира в Санкт Петербург на 2 февруари 1907 година.

Автор: Тони