Народният съд в България 1944-1945 г.

Извънредният  съд, наречен ‘Народен съд’ е  действал в България в периода от 19 декември 1944 до април 1945 година като фактически орган на левия революционнен терор.  То

Извънредният  съд, наречен ‘Народен съд’ е  действал в България в периода от 19 декември 1944 до април 1945 година като фактически орган на левия революционнен терор.  Той е създаден с Наредба-закон в разрез с действащата Търновска конституция от установената след окупацията на страната от Червената армия  власат  на т.нар. Отечествен фронт.

Официално ‘Народният съд’ е създаден,  за да бъдат осъдени управлявалите страната от 1 януари 1941  г. до 9 септември 1944 г.,  за  унищожаването  на политическия и интелектуален елит на Царство България и ликвидирането на неблагонадеждни и евентуални противници на режима установен след окупацията и преврата от 9 септември.

От 20 декември 1944 г.  до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28630 души. Срещу 10919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в съдебната палата и в цялата страна.

За около 4 месеца са издадени 9550 присъди, с които са  осъдени на смърт  2730 души, а 305 души получават доживотен затвор. Именно в тези процеси,  спасителят на българските евреи Димитър Пешев е осъден от ‘Народния съд’ на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемизъм“, а Константин Муравиев е единствения оцелял министър-председател на България отпреди 9 септември 1944 г. За сравнение на Нюрнбергския процес  в Германия  са осъдени 19 души, от които на смърт 12.

Чрез народния съд е ликвидиран политическият, военният и част от интелектуалния елит на България. Присъдите се произнасят в името на „Симеон Втори, цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция, въпреки че тя не позволява извънредни съдилища, какъвто е ‘Народният съд’.

По "Дело № 1" от 1 февруари 1945 г. са подсъдими бившите регенти, дворцови съветници, министри и народни представители от 25-то Обикновено народно събрание. 13-членния Първи състав осъжда на смърт принц Кирил Преславски Сакскобургготски, Богдан Филов - министър председател, ген. Никола Михов,  тримата регенти на България, както и 17 министри. Мотивите са излагане на сигурността на държавата и поставяне на народните интереси в опасност.

По Дело 1 са осъдени на  смърт и екзекутиран  на 1 февруари 1945 година княз Кирил Преславски,  Богдан Филов - министър-председател,  Никола Михов - български офицер,  Александър Радолов - политик, Александър Станишев - политик, Борис Йоцов - учен, Васил Митаков - политик, Добри Божилов - министър-председател, Иван Русев - политик,  Иван Бешкков - политик,  Иван Багрянов - министър-председател,  Иван Вазов -политик /племенник на народния поет/, Иван Горанов - политик, Павел Груев - юрист, Петър Габровски - министър-председател, Първан Драганов - политик, Рашко Атанасов - военен, Руси Русев - военен, Теодоси Даскалов - военен, Христо Калфов - политик.

Присъдата е изцяло отменена с Решение N 172  на Върховния съд от 26 август 1996 година.

По „Дело № 6“ са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително вече убити, като Райко Алексиев, Данаил Крапчев, Петър Амзел и много други. По това дело е осъден журналистът и редактор на в. "Демократически сговор" и в. "Мир", Димитър Павлов. Присъдата е "за скудоумие и шовинизъм". Осъдена е и писателката Фани Попова-Мутафова  за прогерманското й̀ поведение.

Макар че на съставите е заповядано да действат по съвест, те са ограничени от краен срок 31 март 1945 година (според някои източници, обаче,  продължават и след това). Присъдите не подлежат на обжалване. Присъдите на първите два състава са обявени на 1 февруари 1945 г. на 150-хиляден митинг.  Смъртните  присъди са изпълнявани веднага.

За брой на процесите се сочи 135, а за общ брой на присъдите  -  9 155. Подсъдни на съда са и лица, неприсъстващи и убити без съд преди заседанието, а по отношение на конфискацията  -  конфискува се имуществото на наследниците, както и имоти на други притежатели, обект на сделки преди години. По други данни обвиняеми пред Народния съд са 11 122 души, смъртни присъди  получават 2730.

Между осъдените на смърт са тримата регенти, 22 министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници и др. На доживотен затвор са осъдени 4 бивши министри (професор Михаил Арнаудов, Константин Муравиев, Вергил Димов и др), 2 царски съветници, 22 депутати, няколко професори и други.

На 3 юли 1945 г. хлавният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотнни тъмнични, 8  - 20-годишни, 946 -  15-годишни, 687 -  10-годишни и 3741 по-кратки присъди. Голям брой от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изтезания.

През 2011 година 1 февруари е обявен за Ден на почит към жертвите на комунистическия режим в България.

Автор: Тони