Аполо 14 - трета мисия кацнала на Луната

Осматата пилотирана мисия от програмата Аполо и третата мисия кацнала на Луната е Аполо 14.  Мисията трае от 31 януари 1971 г.  до  9 февруари 1971 г.

Корабът е съставен от команден модул и лунен модул  За командния модул астронавтите избират позивна ‘Кити Хок’, за лунния модул - ‘Антарес’. Теглото на кораба: 44,5 тона. За неговия старт се използва ракета ‘Сатурн-5’. Целта на полета  е  кацане на Луната с провеждане на изследвания по много по-обширна програма, от тая при полета на кораба  ‘Аполо 12’.

Екипажът  на кораба е Алън Шепърд - командир, Стюард Руса - пилот на командния модул и Едгар Митчел - пилот на лунния модул.

Корабът стартира на 31 януари 1971 год. в 21 часа 03 минути GMT с 40 минути закъснение от разчетеното време. Ракетата-носител извежда кораба на орбита, близка до предвидената.

На третия час от полета двигателят на последната степен на ракетата-носител е включен и извежда кораба на траектория към Луната.

На третия ден от полета е извършена корекция на траекторията и планова проверка на бордовите системи на лунния модул. На четвъртия ден от полета, телеметричната информация показала, че една от батериите на излетната степен на лунната кабина е с напрежение по-ниско от номиналното. Астронавтите преминават в лунната кабина за проверка на батерията, но по-нататъшен спад в напрежението няма. Направено е заключението, че неизправен е само един елемент от батерията. Ръководителите на полета вземат решение да се извърши прилуняване, ако не възникнат нови проблеми с батерията.
На осемдесет и третия час на полета корабът влиза в окололунна орбита, близка до планираната. В краят на същия този час последната степен на ракетата-носител пада на Луната. Ударът е регистриран от сеизмографа, доставен от екипажа на кораба «Аполо-12», По тоя начин е осъществено дълбочинно сондиране на Луната.

Разстиковането става на сто и четвъртия час от началото на полета. Двигателят на лунния модул е включен 108 часа 42 минути 29 секунди от началото на полетното време. В първите 26 секунди Шепард ръчно поддържа тягата на двигателя на ниво около 10 % , а след това го привежда в режим на максимална тяга. След което е задействана системата за автоматично прилуняване.

На височина 8 км. се задейства бордовият радиолокатор. Спускането в автоматичен режим разчетено за 11 минути и 32 секунди, фактически продължава 12 минути и 44 секунди, понеже Шепард след известно време привежда лунния модул в режим на висене за избор на подходяща площадка върху твърде пресечената местност. Кацането на Луната се извършва на 5 февруари 1971 года в 9 часа 18 минути 13 секунди GMT. Бордното време на прилуняване е 108 часа 55 минути 13 секунди. Лунният модул се спуска на площадка с наклон осем градуса (при наклон над петнайсет градуса на астронавтите е забранено слизането по стълбата на повърхността на Луната, а при наклон над 42 градуса стартът от Луната е невъзможен). По заявлението на Шепард, равни площадки на мястото за кацане не е имало въобще.

След кацането, астронавтите в течение на няколко минути се намират в готовност за авариен старт от Луната. Но обстановката е нормална, астронавтите получават разрешение от Центъра за управление и започват подготовка за своето първо излизане на Луната. Пръв на повърхността слиза Шепард, при което той произнася: «Това беше дълъг път, но ето че сме тук». След по-малко от пет минути на повърхността слиза и Митчел. Астронавтите оглеждат мястото на прилуняване.

След около десет минути Митчел събира първите образци грунт, а Шепард монтира телекамерата на статив на 15 метра от лунния модул. Астронавтите разтоварват и монтират част от апаратурата, след това издигат американския флаг. Митчел взема в ръце камерата и показва окръжаващия ландшафт, съпровождайки това с коментари. След завръщането си в лунния модул астронавтите презареждат с вода и кислород автономните системи за жизнеобезпечаване. След хранене, сън и закуска след това, те се подготвят за второ излизане на повърхността на Луната. При първата разходка в скафандъра на Митчел е открита малка утечка, затова на астронавтите е наредено да проверят тоя скафандър особено щателно.

Астронавтите натоварват необходимото оборудване в количката и се отправят към близолежащия кратер Коун. При първото спиране вземат с ръчна сонда колонка грунт от дълбочина 45 см. Не успяват да забият сондата на цялата дълбочина. Пречат твърдите породи. След още едно спиране по пътя, астронавтите достигат кратера Коун и започват да изкачват неговия склон. Наклонът му по тяхна оценка достигал 18 градуса. Астронавтите не теглят количката, а я носят на ръце като я държат от двете страни. Между тях възниква спор за ориентирите. След няколко спирания за отдих и ориентиране, астронавтите решили, че се приближават към края на кратера, но се оказва че това е само гребен след който изкачването продължава, а склонът ставал забележимо по-труден.

Астронавтите съобщили, че до края на прехода има не по-малко от 30 минути, при което е възможно те да грешат в определянето на своето местоположение. При разговорите се е чувало тежкото им дишане. Шепард изказал мнение, че трябва да се връщат, иначе няма да остане време за събиране на запланирания комплект образци. Учените на Земята се съгласят с тях и предлагат да вземат образци от мястото, където се намират те в момента, доколкото тези образци едва ли се отличават съществено от намиращите се на ръба на кратера.

В скафандъра на Шепард е регистрирана малка утечка на кислород. На астронавтите е наредено да вземат образци бели камъни и незабавно да се връщат в лунния модул по най-краткото трасе. По пътя вземат още няколко проби от лунния грунт.

Връщайки се до лунния модул, астронавтите натоварват контейнерите с образци. Пред входа на лунния модул Шепард изважда от джоба на скафандъра три топки за голф и като използва един от инструментите , прави три удара. Митчел мята като копие щанга дълга половин метър. Топките за голф Шепард е взел със знанието на ръководителите на полета и те са стерилизирани. След края на второто си излизане, астронавтите отново разхерметизират кабината на лунния модул и отварят люка за изхвърляне на станалите ненужни предмети.

След още едно хранене и кратка почивка на астронавтите  лунният модул излита от Луната. Общата продължителност на престоя на лунния модул на повърхността на Луната е 33 часа 24 минути. Шепард и Митчел почистват скафандрите и предметите , преносими в отсека на екипажа с прахосмукачка и преминават при него.

Лунният модул е отделен от командния модул. Отсекът с екипажа се приводнява на 9 февруари 1971 година в 21 часа 05 минути 04 секунди GMT на 6,4 км. от самолетоносача ‘’Ню Орлйнс’. Във водата отсекът с екипажа отначало се установява в правилно положение, с дъното надолу. Но един от трите основни парашута не се отделя при приводняването и хвърлените от вертолет леководолази прерязват въжетата. Водолазите подвеждат под отсека понтон, подават на астронавтите през люка чисти комбинезони и маски с респиратори. Вертолетът доставя екипажа на борда на самолетоносача 49 минути след приводняването.