Полският астроном Ян Хевелий, е роден на 28 януари 1611 година в Гданск. Като астроном той става известен като „основател на лунната топография“ и въвежда десет нови съзвездия, седем от които се използват и в съвременната астрономия.
Ян Хевелий произхожда от заможно семейство на бирени търговци от Бохемия. След гимназията, през 1630 година той заминава за Лайден, а после пътува из Англия и Франция, където се среща с Пиер Гасенди, Марен Мерсен и Атанасиус Кирхер. През 1634 г. Хевелий се установява повторно в родния си град.
Хевелий взема активно участие в местната администрация, ставайки градски съветник през 1651 г. и кмет на Гданск, , но от 1639 г. негов главен интерес става астрономията. През 1641 г. той построява обсерватория на покрива на трите свои свързани къщи, която обзавежда с модерни инструменти, а накрая и с телескоп с 45 м фокусно разстояние, който сам построява.
Тази частна обсерватория бива посетена през май 1679 година от младия англичанин Едмънд Халей в качеството му на пратеник на Кралското научно дружество, на което Хевелий бива избран за член през 1664 година.
Халей е имал поръчение от Робърт Хук и Джон Фламстед да убеди Хевелий да използва телескоп, но Хевелий настоява, че може да прави наблюдения единствено с квадрант и алидада, поради което е считан за последния астроном, направил съществени открития без да използва лещи. В крайна сметка, Хевелий построява телескопа си към 1670 година.
Астрономът наблюдава и слънчевите петна, а годините от 1642 до 1645-та посвещава на картографирането на лунната повърхност. Той открива лунната либрацията* на Луната по дължина. Хевелий публикува резултатите си в труда ‘Selenographia, или описание на Луната’, която му спечелва репутацията на „основател на лунната топография“.
Хевелий открива четири комети: през 1652, 1661, 1672 и 1677 г. По тези наблюдения стига до извода, че такива тела трябва да обикалят около Слънцето по параболични орбити.
На 20 януари 1661 г. в Гданск се наблюдава хало**, което Хевелий описва пред пастора Георг Фехлау, от църквата Св. Богородица в Данциг.
Първата съпруга Хевелий умира, а втората - Елизабет - му помага в наблюденията и публикува две от книгите му след неговата смърт, поради което е считана за първата жена-астроном.
Обсерваторията, инструментите и книгите на Хевелий са унижощени вследствие на пожар на 26 септември 1679 г. Той бързо поправя щетите, което му позволява да наблюдава голямата комета от декември 1680 г.
Хевелий дава името на съзвездието Секстант като спомен от загубените му инструменти. Здравето му, обаче, е сериозно засегнато от шока от пожара.
Астрономът умира на 76-тия си рожден ден, на 28 януари 1687. Погребан е в църквата Св. Катерина в Данциг.
------------------------------------
*Либрация - много бавно колебания на спътника, което се налбюдава от повърхността на тялото, около което той се върти. **Хало - оптичен феномен.