Рачо Петров - два пъти министър-председател на България

Българският офицер и политик, Рачо Петров, е роден на 19 януари 1861 година в Шумен. През живота си той заема редица постове в българската армия, а след уволнението си през 1896 г. се занимава с политическа дейност. Два пъти  Петров е министър-председател на България  - първия път оглавява временното 21-во правителство от 25 януари 1901 г. до 4 март 1901 г., а втория -  26-тото правителство от 19 май 1903 г. до 4 ноември 1906 г. По време на своята кариера той е смятан за особено близък с княз Фердинанд I.

Рачо Петров завършва първия випуск на Военното училище в София  през 1879 година , като на 10 май е произведен в чин подпоручик. През 1883 г. той  завършва Николаевската военна академия в Санкт Петербург. Назначен е за ротен командир в 5-та пехотна тетевенска дружина, след което служи в 11-та пехотна орханийска дружина в Шумен. На 24 март 1885 г. е произведен в чин капитан  и е причислен  към Генералния щаб като бригаден адютант в щаба на 1-ва пехотна бригада в София.

След Съединението,  с Указ №2 на княз Aлександър I Батенберг,  издаден на 9 септември, Рачо Петров е назначен за временно изпълняващ длъжността началник на Щаба на българската войска. След края на Сръбско-българската война от 1885 година той  е назначен за титулярен началник-щаб на войската.

За участието си във войната  Петров е награден с орден „За Храброст“ II степен, а на 1 януари 1886 г. е произведен в чин майор. През 1887 г.  той е началник на Военното училище, а от февруари с.г. Регентството го назначава за началник на временно сформирания Източен отряд в Русе.

Рачо Петров участва активно в потушаването на военните бунтове в Русе през 1887 г., а на 24 април 1887 г. е назначен за военен министър в правителството на Стефан Стамболов. На 29 ноември 1896 година  той се уволнява с чин генерал-майор от армията и напуска министерския пост.

Във втория и третия кабинет на Константин Стоилов, Петров е отново военен министър.

През следващите години Рачо Петров се занимава с политическа дейност и е привърженик на Народнолибералната партия.  Участва във второто правителство на Тодор Иванчов, а в началото на 1901 г. оглавява временното правителство, натоварено с провеждането на избори. През 1903-1906 г.  Петров отново оглавява правителство на Народнолибералната партия. Той е народен представител на XI и XIII Обикновено народно събрание.

През Балканската война Рачо Петров е назначен за комендант на укрепения пункт Търново-Сеймен, а по-късно е причислен към Главната квартира. По време на Междусъюзническата война Петров командва 3-та армия, която воюва със сръбската армия по посока на Пирот, а след края на войната, на 2 август 1913 е повишен в чин генерал-лейтенант. 
През 1917 г.  Петров излиза в запас по собствено желание.

При правителството на Александър Стамболийски  Рачо Петров е осъден на 75 години затвор. Той прекарва 4 години в затвора, а след падането на правителството на Стамболийски  е амнистиран. На 6 май 1936 г. лично цар Борис III  го удостоява с най-високото звание генерал от пехотата.

Генерал от пехотата Рачо Петров умира на 22 януари 1942 г. в гара Белово - Пазарджишко.