Българският  учен, публицист, поет и руски дипломат,  Константин Петкович,  е роден в село Башино село /дн. Македония/ през 1824 година.

Петкович учи в Ришельовския лицей и в семинарията в Одеса, а по-късно славянска филология в Петербургския университет.  Той е от  първите български патриоти, които се обявяват за възстановяването на автокефалността на Българската църква. През 1852 година той  предприема заедно с Натанаил Зографски пътувания с научна цел в Цариград, светогорските манастири, Македония, Сърбия, Хърватско, Словения, Австрия, Чехия и Полша. Двамата замислят създаването на литературно общество „Българска матица“ и подават изложение до руското Министерство на просветата за положението на българския народ.

Петкович успява да издейства 1768 екземпляра учебници за българските училища. В Чехия се запознава с Вацлав Ханка, Павел Шафарик и  други слависти. В 1853 г.,  по настояване на цариградските българи, той  съставя записка до руското Министерство на вътрешните работи за независимостта на България.

Петкович е извикан  в Русия по време на Кримската война  и оттогава до 1880 г.  е руски дипломат във Видин,  руски консул в Дубровник, Палестина и Бейрут.

През 1852 г..  Петкович  превежда на руски език „Фонетика на българския език“ от Франц Миклошич. Той е първият български филолог, който научно работи със славянските ръкописи в Светогорските манастири. В неговите научни записки от пътешествието му  из Атон , издадени 13 години по-късно, се срещат и живи описания на монасите и сложните отношения между славяни и гърци по време на борбата на българите за църковна независимост.

През 1853 година  Константин Петкович е дописник на  „Цариградски вестник“ и „Журнал Министерства народного просвещения“.  Той е автор  на едно от първите български революционни стихотворения. Повечето трудове на Петкович са написани на руски език.

Константин Петкович умира  през 1898 година в Русия.

Автор: Тони