Немскиоят зоолог, ботаник и изследовател, Александър Еверсман, е работил през по-голямата част от живота си в Русия.

Еверсман е роден  на 23 януари 1794 година във Верингхаузен, Вестфалия. Учи в Марбургския и Берлинския университет, като се дипломира през 1814 година  в университета в Хале. През 1817 година  Еверсман защитава докторат по медицина и хирургия в университета в Тарту. Следващите няколко години  той прекарва в Южен Урал, където събира образци от биологични видове. През това време се подготвя за експедиция в Централна Азия, като изучава тамошните езици и обичаи.

През 1820 година  Еверсман  заминава за Бухара, преоблечен като търговец в състава на руското посолство под прикритието на отряд казаци. В средата на декември достига до Бухара, като по пътя изследва хребета Мугоджари и установява, че  той се явява най-южното продължение на Урал. В централната част на пустинята Казълкум  Еверсман открива ниското до 758 м възвишение Букантау, като прави първата научна характеристика на пустинята и привежда доказателства за пресъхването на Аралско море: малки езера, долини на пресъхнали реки.

В Бухара Еверсман, като неофициално лице, на всяка крачка се подлага на опасности. По време на тримесечното си пребиваване в града тайно извършва научни наблюдения и води записките си късно през нощта. Той описва пътувнето си в издадената през 1823 година на немски език книга "Пътешествие от Оренбург до Бухара".

В периода 1825-1826 година, вече официално в качеството си на лекар, Еверсман участва в арало-каспийската военно-топографска експедиция на Фьодор Берг.   През декември 1825 г. експедицията тръгва от Гурев , пресича платото Устюрт  и достига до възвишението Източен Чинк ,  простиращо се покрай западния бряг на  Аралско море.  Оттам продължава на север до пустинята Големи Барсуки, завива на запад и се завръща в Гурев. На базата на своите наблюдения Еверсман доказва пълната изолация на каспийския от аралския басейн и доказва, че геоложките пластове на платото Устюрт, навсякъде са хоризонтални, с което слага край на представите за връзката му с Уралските планини.

През 1828 г. Еверсман става професор по зоология и ботаника в Казанския университет.  През следващите десетилетия публикува множество изследвания, които поставят началото на проучването на флората и фауната в степните области на Русия. До 1836 година той   почти ежегодно провежда през летните месеци изследвания в оренбургските степи и в Южен Урал. В резултат на тези свои изследвания през 1840 г. Еверсман създава и публикува "Естественную историю Оренбургского края".

Еверсман умира  на 14 април 1860 година в  Казан.

Автор: Тони