Поборник-опълченецът  Костадин Халачев е български офицер,  командир на XIII - а рота от V-ти пехотен Дунавски полк през Сръбско-българската война през 1885 година.

Костадин Халачев е роден в Свищов  на 22 януари 1861 година.  Учи в Свищовското градско училище,  а по-късно емигрира в град Зимнич, Влашко, а оттам в Турну Мъгуреле, където  става чирак. През 1876 г. избухва Сръбско-турската война и 15 годишният Костадин се записва като доброволец. Участва в сраженията при Гредетин,  Бабина глава и др.

При избухването на Руско-турската война,  Халачев заминава за Плоещ, където се записва като доброволец в Българското опълчение. Зачислен е в III- а рота на V-та Опълченска дружина.  Халачев участва в битките при Стара Загора, Шипка и при овладяването на шейновския укрепен лагер. Отличава се и е награден с Георгиевски кръст " За храброст " IV степен. По-късно му е връчен и войнишки кръст „За храброст“.

След войната, Халачев се занимава с търговия. По-късно заминава за София, където посещава частни уроци, за да може да се подготви за приемния изпит във Военното училище. Приет е през 1881 г. и завършва през 1884 г., като на 30 август е произведен  в първо офицерско звание подпоручик. Назначен в Силистренската дружина, която при формирането на първите осем български полкове влиза в състава на V-пехотен Дунавски полк.

През Сръбско-българската война от 1885 година  Халачев командва XIII -а рота на V-ти пехотен Дунавски полк, който влиза в състава на Трънския отряд. Участва в боевете за изтласкването на Шумадийската дивизия на левия фланг на българските части и в боя на връх Плоча, югозападно от с. Банкя.

Подпоручик Костадин Халачев загива на 3 ноември, 1885 г. в боя при Трън. Погребан е в град Трън.

Автор: Тони