Българският поет, писател, енциклопедит и журналист, Любен Каравелов, е национален герой и поборник  за освобождението на България от турско робство. Той  допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история и нумизматика.  Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ в началото на 70-те на 19 век.

Любен Каравелов e роден  в Копривщица през 1834 или 1835 г. Той учи в килийно училище при поп Никита Вапцилката, после в училището на Христо Пулеков по взаимоучителна метода. След откриването на първото българско класно училище от Найден Геров  в Копривщица през 1846 г.,  Каравелов става  негов ученик. По-късно баща му го изпраща да учи 2 години в гръцко училище  През 1850 г.  той  се премества в училището на Найден Геров в Пловдив, където за първи път чете и руски автори. Изпратен e от баща си в Одрин да учи за чирак, но по-късно се връща отново в Копривщица.

По-късно, заедно с баща си,  Каравелов обикаля из Османската империя и по този начин успява да се запознае с неволите и страданията на българите. През 1856 г.  го изпращат в Цариград, но там, вместо да се занимава с търговия,  той се интересува от политически въпроси от Кримската война, паралелно с което записва и материали за изследователска работа по фолклор и етнография.

През 1857 година Каравелов заминава за Одеса, а по-късно се записва като слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет  - поради интересите си към литературата, историята и славянските езици. През 1867 година той заминава за Белград, откъдето изпраща кореспонденции за руските вестници.

Каравелов редактира вестник „Свобода“,  където автор става Христо Ботев. По-късно двамата редактират вестник „Независимост“. Едновременно с издаването на вестника, Любен Каравелов оглавява Българския революционен централен комитет  в емиграция.

След трагичната гибел на Апостола на свободата Васил Левски,  Любен Каравелов ревизира своите младежки революционни възгледи и започва да издава списание „Знание“, научно-популярни книги и сборници.

Той  умира в Русе  на 21 януари 1879 година от туберкулоза.

Автор: Тони