Видният български литературовед, преводач и критик, Александър Балабанов, е един от дългогодишните преподаватели в Софийския университети на Македонския научен институт. Той изпълнява важни мисии, които са му възлагани от Вътрешнта македонска революционна организация, с цел привличане на вниманието на европейските общности към българите в македонските земи.
Доктор Александър Балабанов е роден в Щип /дн. Македония/ на 18 януари 1879 година, в семейството на баща арменец и майка българка.
Гимназиалното си образование младият Балабанов получава в София, а след това следва класически филологии в Германия. С изследвания на езика и литературата е свързан и неговият професионален път. Александър Балабанов е преподавател по класическа литература и филология в Софийския университет.
На особена почит в литературните среди са неговите преводи на класически съчинения от гръцки и латински, в това число и на части от „Илиада” и „Одисея”. Балабанов и един от най-известните преводачи на Гьотевия „Фауст” в стихове. Значителна част от неговата професионална дейност е посветена на списването на периодични издания, редактор и основател е на първия български седмичник „Развигор” . Професорът е и един от най-дейните радетели за запазване на правилния български език и посвещава редица статии по темата, най-известната сред които е „Слепите граматици”.
Дейността на Александър Балабанов е обвързана и със съдбата на българските земи, останали извън пределите на страната след решенията на Берлинския конгрес от 1879 година. Той често изпълнява мисии, възложени му от ВМРО, чиято цел е привличането на европейското внимание към проблемите на българите в Македония и Тракия. Заедно с Любомир Милетич, Димитър Точков и Петър Кушев, Балабанов обикаля през 1915 година европейските столици, където тримата сондират мненията по въпроса за разрешаването нa Maкедонския въпрос. До края на Първата световна война те остават ангажирани с пропагандиране на българската гледна точка.
Александър Балабанов умира в София на 30 ноември 1955 година.