Българският поет-символист Теодор Траянов е роден на 30 януари 1882 година в Пазарджик в семейството на съдия и учителка. Завършва Първа мъжка гимназия в София, следва във Физико-математическия факултет на Софийския университет и във Висшето техническо училище във Виена. Дипломира се като архитект.

Теодор Траянов участва, като доброволец в двете Балкански войни през 1912-1913 година.   В периода 1914-1920 година той заема различни дипломатически длъжности в Българската легация във Виена и в Българското генерално консулство в Бреслау. През 1921 година той е временно  освободен от длъжност и се връща в България. През 1923 година правителството на Александър Цанков окончателно го отзовава. Траянов се завръща в родината и се отдава на литературна дейност.

В периода 1926-33 година той е учител в Първа мъжка гимназия в София. Член-учредител е на Македонския научен институт.

За пръв път Траянов  печата стихове през 1899 г. в сп. „Смях“. Сътрудничи на списанията „Българска сбирка“, „Наш живот“, „Демократически преглед“, „Художник“, „Ново общество“, „Съвременник“, „Съвременна мисъл“, „Свобода“, „Художествена култура“ и много други. Участва в литературни сборници и антологии. Заедно с Иван Радославов и  Людмил Стоянов,  Траянов редактира през 1922-1931 г. най-голямото българско символистично списание -  „Хиперион“.

Съществено влияние върху идейно-естетическото съзряване на Теодор Траянов оказва дългогодишното му пребиваване във Виена - той се  запознава  в оригинал с трудове на немски философи, с писатели романтици и неоромантици, приет е от виенската артистична бохема...

Траянов се включва  във виенския културен живот. Траянов е най-последователният български поет символист, за когото символизмът е преди всичко философия.  Той е творец с високо самосъзнание, а  символистичната му поетика е по-скоро от рационален, отколкото от интуитивен тип.

Заедно с Пейо Яворов, Траянов е родоначалник на българския символизъм. Мнозина критици  смятат стихотворението му „Нов ден“ за начало на символистичното направление в България. Иван Радославов провъзгласява Траянов за създател на нова епоха в българската литература.  Цялото  му творчество е подчинено на стройна концепция -  постигане на универсалното чрез пълното изживяване на индивидуализма и чрез превъплъщаване на българския дух, отразен в историческата съдба, националния мит  и националния гений. Стремежът му да проникне в мистично-ирационалните видения на душата, да проследи подсъзнателния й ̀ живот впечатлява повече като идея, отколкото като пластичен израз. Образната система на Траянов не надхвърля символистичната конвенция и носи редица традиционни реалистично-импресионистични черти.
Сред българските символисти Траянов се откроява с богоборческия и жизнеутвърждаващ дух на поезията си. Той съчетава българската магика и месианство с романтичен титанизъм. Траянов е автор на статии и рецензии за литература, театър и музика, превежда от немски драми на Шекспир, Шилер и др., адаптира на български език произведения за деца.

Теодор Траянов умира на 15 януари 1945 година в София.

Автор: Тони